Определение № 157 от 27.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 1591/2017 г.

Производството е по чл. 309 ГПК вр. чл. 282, ал. 5 ГПК.. Постъпила е молба от [фирма] с искане за освобождаване на внесената от него като обезпечение сума от 34 469 лева във връзка с постановено на основание чл. 309, ал. 1, изр. второ вр. чл. 282 ГПК спиране на изпълнението на решение № 38 / 25.01.2017г. по т.д. № 295/2016г. на Окръжен съд – Пловдив. С решение 12/ 27.02.2018г. по настоящото дело на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е отменено решение № 38 / 25.01.2017г. по т.д. № 295/2016г. на Окръжен съд – Пловдив и делото е върната за ново разглеждане от окръжния съд. Молбата за връщане на внесеното обезпечение е неоснователна. Сумата, внесена като обезпечение по искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, се освобождава съгласно чл. 282, ал.5, вр. чл. 309, ал.1, изр. второ ГПК само, ако спорът относно вземането бъде окончателно разрешен с влязло в сила решение, с което искът се отхвърля или производството по исковете бъде прекратено с окончателен акт. В настоящия случай не са налице посочените предпоставки за освобождаване на внесената гаранция, тъй като решението е отменено на основание на чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК и върнато за ново разглеждане на окръжния съд. С отмяната му, на основание чл. 309, ал. 2 ГПК изпълнението се спира до окончателното разрешаване на спора. Предвид висящността на спора относно вземането и спирането на изпълнението, липсва основание за връщане на внесената по реда на чл. 309, ал. 1 ГПК гаранция, която продължава да обезпечава спирането на изпълнението на вземането. Водим от горното, Върховният касационен съд