Определение № 110 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 386/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 212/05.01.2010 година на П. Г. Д., подадена чрез процесуалния представител адв. Н срещу Решение Nо 1492 от 25.11.2009 година по гр. в.. д. Nо 1676/2009 година на Варненския окръжен съд. С посоченото решение, окръжният съд като въззивна инстанция е оставил в сила решението на районния съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот- 614.389 кв.м., идеални части от НИВА 010063, цялата с площ от 1.108 дка в м.”П”- с. П.. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото и по приложение на материалния закон- чл. 19 от ЗСПЗЗ, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по см. на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК се обосновава с довод, че материално правният въпрос, че ищцата не е носител на правото на собственост на процесния имот и по въпроса за установяване на придобивното основание върху имота от страна на ответниците се разрешава противоречиво от съдилищата. Представени са Решение Nо 1084/2008 г. на ВКС-II г.о., Решение от 29.02.2008 г. на Адм. С-Добрич и Решение от 22.10.2004 година на ВКС IV г.о., касещи разрешения в хипотези, когато собствениците на земеделски земи не могат да възстановят собствеността в стари или нови реални граници и следва да бъдат обезщетени. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. По делото на л. 8– производство районен съд, е представено Удостоверение ФС-31-Г/23.11.2006 година на Област Варна, Община А. за данъчната оценка на имот Nо 010063 в с. П.. м.”П” с площ от 1 108 кв.м., съставляващ земеделска земя /нива / от 74.80 лв. / седемдесет и четири и 0.80 лева/. След като заинтересованата страна-касатор не ангажирани други писмени доказателства, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения от закона в чл. 280 ал.2 ГПК т.е над 1000 лв., то касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия