Определение № 8887 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на община Созопол чрез кмета Т. Я. срещу Определение № 1867 от 26.02.2025 г., постановено по адм. дело № 288/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът ,заместник - министърът на културата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ст.Славчева в писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното определение Административен съд -Бургас е оставил без разглеждане жалбата на Община Созопол срещу Становище № СТ-84-374 от 17.12.2024г. на заместник министъра на културата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че с оспореното от частния жалбоподател Становище № СТ-84-374 от 17.12.2024г. заместник министърът на културата е съгласувал инвестиционен проект за обект: „ Аварийно укрепване на строителен изкоп за археологическо проучване за строеж „ Автогара“ в УПИ I, кв.150, местност „Провлака“, гр.Созопол / ПИ 67800.505.119 по КККР/“; части: Конструкции и ПБЗ; фаза:Технически проект при определени в становището условия и изисквания. Инвестиционното намерение е на община- Созопол. При тази фактическа установеност съдът е стигнал до извода за недопустимост на предявената частна жалба на основание чл.159,т.1 от АПК- поради липса на годен за оспорване индивидуален административен акт. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗКН, съгласно която инвестиционните проекти и исканията за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ след съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН С оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗКН обжалваното положително становище не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, доколкото същото се явява етап от процедурата по одобряване на инвестиционния проект по реда на ЗУП, който съставлява крайния административен акт, подлежащ на оспорване. Отделно от гореизложеното вече издаденото положително становище по чл.84 ЗКН не подлежи на обжалване от лицето, поискало издаване на същото, и предвид специалната разпоредба на чл.84, ал.14 от ЗКН, съгласно която само отказът за извършване на съгласуване на инвестиционния проект подлежи на обжалване по реда на АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Заявлението за съгласуване на инвестиционния проект по реда на чл.83 и 84 от ЗКН е подадено от община- Созопол, иска се съгласуване на инвестиционен проект с възложител: община Созопол и положително съгласувателно становище вече е издадено. Правилен е решаващият извод на АС-Бургас за недопустимост на предявената от община –Созопол срещу това становище жалба на две, паралелно съществуващи основания- по аргумент от чл.84, ал.14 от специалния Закон за културното наследство само отказът да се издаде такова становище подлежи на обжалване, т.е. положително съгласувателно становище не подлежи на обжалване по смисъла на чл.159,т.1 от АПК и, наред с гореизложеното, издаването на такова становище не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като на основание чл.21, ал.5 от АПК същото е част от процедурата по издаване на крайния административен акт, който в случая е одобряването на инвестиционния проект по реда на ЗУБ. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като се присъди такова в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение