Определение № 50005 от 06.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1906/2022 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. С. Х., представляван от адв. С. Е., срещу въззивно решение № 266402 от 02.11.2021 г. по гр. д. № 9157/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 74975 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 14345/2018 г. на Софийски районен съд за уважаване на предявеният от К. И. П. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на публично излъчено обидно изказване на ответника по радио „Б. ФМ“ от 11.09.2017 г. Касаторът не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В подадената касационна жалба са наведени твърдения за недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания акт, които са мотивирани с доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Посочва, че дължимата държавна такса била заплатена от трето лице, което водело до недопустимост на обжалвания акт. Твърди, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто й име, тъй като такива твърдения не били изложени в исковата молба. Посочва, че неправилно са интерпретирани събраните по делото доказателства, въз основа на които е прието, че автор на обидните изказвания бил именно касатора. Постъпил е отговор в срок от К. И. П., представлявана от адв. Д. В., в който е изразено становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, евентуално, че същото е неоснователно. Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Въззивният съд приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за плащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени й от публично изказване на касатора по радио „Б. ФМ“ от 11.09.2017 г. със следното съдържание: „Тя е много глупава. Аз имам право да го кажа. П. е изключително глупав човек.“ За неоснователно е прието наведеното от жалбоподателя възражение за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, поради обстоятелството, че дължимата за производството държавна такса била внесена от трето лице, различно от ищцата. Съдът посочил, че в процесуалния закон не е установено задължение за страните лично да заплащат дължимите държавни такси за производството или това да бъде сторено с лични средства, с оглед на което тези доводи били ирелевантни за редовността на исковата молба. Съдът приел за установено, че автор на обидното изказване е именно касаторът. За да достигне до този извод, съдът приел за доказано, че последният е участвал в процесното радиопредаване. За това обстоятелство свидетелствали обявлението, представено по делото относно предаването, публикувано в социална мрежа на страницата на интернет радио Б. ФМ на 10.09.2017 г. Този извод се потвърждавал и от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на представения от ищцата оптичен носител, съдържащ запис на процесното изказване. Вещото лице посочило, че в разговора, който се чува на записа, е използвано името Х., а също и че от записа става ясно, че е радиопредаване, чува се Радио Б. ФМ. Според експерта липсват данни за вмешателство в източника. В тази връзка били кредитирани и показанията на свидетеля И., който слушал предаването и разпознал гласа на Х., който отправил обидните реплики. Съдът счел, че в случая е налице противоправно поведение на касатора. Прието било, че употребените изрази и използваният похват са не само негативна оценка на автора за личността и поведението на ищцата, а са пряко насочени да уязвят нейните достойнство, чест и добро име в социума, като същите причинили вреди, подлежащи на обезвреда. За да определи размера на дължимото обезщетение, въззивният съд съобразил обстоятелството, че ищцата претендира вреди, изразяващи се в отрицателните емоции, които е изпитала, в резултат на накърняването на честта и достойнството ѝ, както и влошено здравословно състояние. От събраните свидетелски показания на И. и Б. било установено, че обидните изрази са възприети от ищцата лично в момента на изричането им, като същите са се отразили в негативен план непосредствено на поведението и емоционалното ѝ състояние. Съобразени били и обстоятелствата, че пострадалата заемала ръководна длъжност (главен счетоводител на Националната потребителна кооперация на слепите), както и че обидните изказвания били изречени публично. С оглед изложеното, съдът приел, че следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на съдебния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като директно от съдържанието му не се установява при постановяването му да са допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, нито е приложен несъществуващ закон или е налице превратно приложение на закона. Оплакванията на жалбоподателя за допуснати закононарушения, във връзка с анализа на събраните по делото доказателства и необоснованост на обжалваното решение, представляват единствено основания по чл. 281, т. 3 ГПК, неподлежащи на проверка в етапа по селектиране на касационните жалби, поради което не могат да обосноват допускане на исканото касационно обжалване. Предвид гореизложеното, не са налице основанията за допускане да касационно обжалване. С оглед изхода на спора касаторът няма право на разноски. С представения по делото отговор на касационната жалба не е направено искане за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени на ответната страна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,