Определение № 1143 от 23.11.2010 г. на ВКС по д. № 936/2010 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. В. срещу въззивното решение на Х. окръжен съд /ОС/ по гр.д. №88/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Н. Н. за сумата от 5000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на ищеца с неправилна диагноза и лечение на зъбно заболяване, чрез умъртвяване на два зъба, на осн. чл.45 от ЗЗД. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.2. Твърди че въззивното решение противоречи на влезли в сила решения на ВКС и съдилищата в страната за обезщетяването на вреди от непозволено увреждане. Соченото противоречие не се установява: въззивният съд е приел, че в случая липсва елемент от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД – причинна връзка между причинените на ищеца с лечението болка и страдание и неправомерното деяние / установено погрешната диагноза, поставена от ответника/. Лечението не е предприето от ответника, а от други зъболекари. Те са направили собствено диагностициране при оплакванията на ищеца и установения с данни от рентгеновата снимка – засенчване, и в хода на лечението възпалителен процес. Не се установява самото лечение да е неправилно – според вещите лица то е било наложително и адекватно на наличната зъбна находка. Въззивното решение не противоречи на представените от касатора относно елементите от състава на непозволеното увреждане – за да се обезщетят вредите на пострадалия е необходимо да се установи, че са в пряка причинна връзка с неправомерното и презумптивно виновно действие на извършителя / Р №65/09 г. на С., Р №2936/06 г. на ВКС и Р по гр.д. №502/08 г. на ОС Русе, които са влезли в сила; представеното решение на СГС не е окончателно/. При неустановеност на такава връзка искът не може да се уважи поради липса на елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезвреда. Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение