Определение № 114 от 09.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 14/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК,образувано по частна жалба на „Е„Е. чрез управителя В. С. Н. срещу протоколно определение от 07.11.2008г .по гр.д. № 3562/2006г на Софийски градски съд ІІ- „ д „ състав ,с което е върната въззивна жалба „Е„ЕООДпоради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса, на основание чл. 200 ал.1 ал. чл. 199 ал.1 б. „в” от ГПК (отм) Частният жалбоподател поддържат оплакване за неправилност на определението Съдът е отказал да съобрази вносния документ и предназначението на внесената сума ,а то е посочено от управителя на дружеството Н. в изрична молба. В отговор ответниците Б. П. К. и Е. К. поддържат ,че касационната частна жалба е неоснователна. Частната жалба е постъпила в срок, от легитимирано лице и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК. Частната жалба е основателна. Срещу постановеното от Софийски районен съд решение от 20.06.2006г по гр.д. № 12149/2004г са постъпили две въззивни жалби, съответно жалба вх. №28432/04.09.2006г от ответника „Е” Е., представлявано от управителя си „Е” Е., е представила вносен документ за държавна такса в указания размер по едната жалба ,като вносител на таксата в банковия документ също е посочено дружеството, а не Н. в качеството си на физическо лице. Въззивният съд е дал ход и на двете жалби, за да констатира след поредица от процесуални действия ,че в действителност държавната такса по жалбата на „Е” Е. не е внесена. Тази констатация не кореспондира с доказателствата по делото и разпореждането за връщане на въззивната жалба на „Е” Е. е незаконосъобразно. При положение, че молбата за прилагане на банков документ е постъпила в съда преди прилагането на съобщението, дало основание за позоваване на чл. 51 ал.4 от ГПК (отм), съдът е следвало да зачете изпълнението на указанията от страна на лицето, което е заявило съответното процесуално действие. С обжалваното разпореждане въззивният съд не е имал основание да отнесе внесената държавна такса като такава по втората от постъпилите жалби, нито да приеме указанията спрямо „Е” Е. за неизпълнени. Държавна такса не е събрана по жалба вх. № 28491/05.09.2006г и същата не е съдържала адреса на страната, която я подава (чл. 198 б.”а” от ГПК ,отм). След като жалбата е вече приета и служебно е назначен представител по реда на Закона за правната помощ, държавната такса може да бъде събрана и допълнително, при постановяване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,