Определение № 12705 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11546/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Общинския съвет - Варна срещу определение № 1552/05.06.2023 г., постановено по адм.д. 1224/2023 г. по описа на Административен съд – Варна (АС гр.Варна), присъединено към адм.д. № 1129/2023 година по описа на същия съд. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответните страни, С. Закарян и С. Магердичян оспорват частната жалба по съображения, изложени в писмено възражение. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 1552/05.06.2023 г., постановено по адм.д. 1224/2023 г. по описа на АС – Варна по искане на С. Закарян и С. Магердичян съдът е спрял действието на Решение № 1247-4 на Общински съвет - Варна взето по Протокол № 34/11.05.2023г., с което е одобрен окончателен проект за актуализация на Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна, В ЧАСТТА на: графична част- чертеж 100.4, в която се предвижда поставянето на нов знак В2, Т2 и Т17/контролиран достъп/ и се монтира нова бариера за извършване на контролирания достъп до алеята в източната част на зоопарк Варна; бариерата се монтира непосредствено след локалното платно на бул.“Княз Борис І“; поставя се и монтира непосредствено след локалното платно на бул.“Княз Борис І“ табела с текст „В зоната с контролиран достъп движение с максимална скорост 10 km/h. Съдът е разгледал искането като подадено по реда на чл. 190, ал. 1 във връзка с 166, ал. 4 от АПК като е съобразил установената съдебна практика относно характера на атакувания акт и липсата на суспензивен ефект на жалбата, подадена срещу нормативен административен акт. За да обоснове основателност на искането, административният съд е приел, че: С атакуваното решение се въвежда абсолютна забрана за влизане на моторни превозни средства (МПС) без да се предвижда изключение от забраната, включително за собственици на имоти, попадащи в обхвата на действие на забраната. Искането за спиране е направено от надлежна страна, с безспорно установен пряк и непосредствен правен интерес, т.к. жалбоподателите се легитимират като собственици на ПИ, ведно с изградена в него сграда, попадащ в обхвата на процесната разработка, като с оглед въведената забрана, достъпът до имота му с МПС е ограничен. Искането е при висящо съдебно производство по оспорване на Решение № 1247-4 на ОбС-Варна по Протокол № 34/11.05.2023г. Въведената с обжалваното решение забрана за влизане на МПС е абсолютна и към момента не е предвидено никакво изключение от нея, вкл. за собственици на имоти, попадащи в обхвата на действие на забраната. Това ограничение е прието като създаващо потенциална възможност за настъпване на трудно поправими вреди по отношение на молителите, собственици по наследство на недвижим имот: дворно място, с площ от 1300кв.м., находящо се в гр.Варна, м.“Салтанат“ №*, ведно с изградената в него жилищна сграда- масивна двуетажна вила със застроена площ от 90 кв.м. При съпоставяне на частния интерес на С. Закарян и С. Магердичян с особено важните интереси на обществото, в чиято защита е прието решението, административният съд е дал превес на засягането на правата на частните лица, определено като труднопоправими вреди, осъществено чрез ограничаване на достъпа им до законни обекти частна собственост. Като се позовава на Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по т.д. № 2/2015г. на ОСС на ВАС, съдът приема, че след като вреди, причинени на граждани или юридически лица при или по повод изпълнението/действието на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, това е достатъчно възможните вреди да бъдат квалифицирани като значителни и труднопоправими. Обосновал е, че обстоятелството, че не са поставени знаци и въведени ограничения към момента, не променя изводите на съда, доколкото е налице нормативен акт, оспорването на който не спира действието му, освен ако съдът постанови друго. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. При разглеждане на искания за спиране на действието на подзаконов нормативен акт съдебната практика използва установените в чл. 166 от АПК процедура и критерии. Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая адм.д.1224/2023 г. по описа на АС-Варна е образувано по жалба С. Закарян и С. Магердичян срещу част от Решение № 1274/4/11.05.2023 г. на Общинския съвет-Варна за приемане на актуализиран ГПОД на територията на Община Варна, в която е направено и искане за спиране на действието на оспорения акт. След преценка обема на вещните права на жалбоподателите, административният съд обосновано и с позоваването на чл. 17 от Конституцията на Република България е мотивирал наличие на правен интерес за тях от оспорването, респективно допустимост на искането за спиране. С определение № 1603/08.06.2023 г. производството по това дело е присъединено към адм.д. 1129/2023 г. по описа на АС-Варна, за което след служебна справка се установява, че е висящо и към настоящия момент, поради което касационната инстанция споделя извода, че е налице и втората предпоставка за допустимост на искането за спиране. В частта досежно претендираните значителни и труднопоправими вреди, касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за необоснован: В подкрепа на искането за спиране са представени нотариален акт, скици, извадки от кадастрално-административната информационна система. В действителност, ПИ с ид. 10135.536.151, в който попада и сграда 10135.536.151.1, собственост на жалбоподателите, попада в обхвата на разработката - чертеж 105.2 и частично в 100.4, където според актуализацията на ГПОД се предвижда: поставянето на нов знак В 2, Т 7 и Т 17 /контролиран достъп/ и се монтира нова бариера за извършване на контролирания достъп по алеята в Източната част на Зоопарк Варна. Бариерата се монтира непосредствено след локалното платно с бул.“Княз Борис І“. Поставя се и нова табела с текст „В зоната с контролиран достъп движение с максимална скорост 10км/ч. Касационната инстанция обаче констатира, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че се касае за контролиран достъп по алея. На следващо място, необосновано първоинстанционният съд се позовава на Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015г. на Върховния административен съд, което е постановено преди допълнението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според което Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В тази насока неправилен е изводът, че след като вреди, причинени на граждани или юридически лица при или по повод изпълнението/действието на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, това е достатъчно възможните вреди да бъдат квалифицирани като значителни и труднопоправими. Според състава на ВАС, съпоставимият обществен интерес за задоволяване на който е прието решението на Общинския съвет-Варна, част от което се оспорва от молителите, и се иска да бъде спряно действието му, е свързан с опазването на околната среда и пълноценното ползване на градската среда от неограничен кръг лица, поради което е надделяващ спрямо частния имуществен интерес на две физически лица с оглед предвидено монтиране на бариера за извършване на контролирания достъп по алеята в Източната част на Зоопарк Варна. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за спиране действието на частта от оспореното пред АС-Варна решение на Общинския съвет-Варна. Вредата, която би могло да причини изпълнението на оспорения акт не може да се противопостави по степен на значимост на защитимия обществен интерес, поради което не може да се определи като значителна или труднопоправима, не са ангажирани нови обстоятелства, които да установяват превес на частния интерес на собствениците на недвижимия имот в сравнение с надделяващия обществен интерес да бъде осигурена здравословна и сигурна градска среда и околна среда. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Варна е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 235 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено искането. По изложените съображения, Върховният административен съд,