Решение № 105 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 429/2009 г.

Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК. Постъпила е частна жалба от Й. Б. В. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Л, против въззивното решение № 248 от 20 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 464 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която е обезсилено решение № 64 от 16 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 473 по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г. в частта, с която е постановено заличаване на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Й. В. и в частта, с която е обявена за нищожна заповед № РД-25-56-А/ 8 февруари 2008 г. на кмета на О. В., с която е наложена имуществена отговорност на Й. В. в размер на 104806 лева и производството по иск за заличаване на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, е прекратено. В жалбата се сочи, че решението на съда в атакуваните му части е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалните и процесуални правила – нарушен е чл. 209 от ГПК (отм.); в частта за заличаването на основанието за уволнение съдът е следвало не да прекратява производството, а да върне делото на районния съд за произнасяне по искане за поправка на основание за уволнение; липсва изобщо правно основание за издаване на заповед по чл. 207 от Кодекса на труда, тъй като за суми над три брутни заплати имуществената отговорност е пълна и се осъществява само по исков ред; съществуването на заповедта дава основание на работодателя да иска намеса на прокуратурата. Ответникът О. В. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С решението в атакуваната му част въззивният съд приел, че иск за заличаване на основанието за уволнение в трудовата книжка е недопустим поради липса на правен ред за това, а и отмяната на уволнението води до недействителност на вписаното основание и работодателят следва да направи съответното отразяване; заповед № РД-25-56-А/ 8 февруари 2008 г. на кмета на О. В., с която е наложена имуществена отговорност на Й. В. в размер на 104806,60 лева е незаконосъобразна – необоснована е, защото не са доказани никакви вреди, а при наличието на възражение по реда на чл. 210 ал. 3 от КТ заповедта не поражда правни последици и не е годно изпълнително основание; недопустимо районният съд обаче е обявил заповедта за нищожна, без да е налице предявен иск за това. Решението в атакуваната му част е правилно. Според исковата молба ищецът е поискал от съда да бъде заличено в трудовата му книжка основанието за уволнение. Изменение на претенцията не е искано. Съдът е сторил произнасяне по искането, както е направено. По силата на чл. 344 ал. 1 т. 4 от Кодекса на труда, работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Простият терминологичен анализ на посочената разпоредба сочи, че с този иск се цели промяна, като работодателят при уважаването му се задължи да впише в книжката точното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а не онова, което целенасочено или по погрешка, е било отразено в нея, без да съответства на истинското основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Следователно, при отмяна на заповед за уволнение и възстановяване на работника или служителя на заеманата преди уволнението длъжност, липсва прекратяване на трудовото правоотношение, което да налага посочената промяна в записа в трудовата книжка. Явно точно в тази връзка жалбоподателят е поискал заличаване на основанието, без да съобрази, че самата отмяна на незаконното уволнение предизвиква отмяната на записа в трудовата книжка. По тези съображения правилно съдът е преценил, че липсва правен ред за заличаване на основание за уволнение и е прекратил производството по делото. Правилни са крайните изводи на съда и по отношение на произнасянето по непредявен иск относно твърдения порок в заповед № РД-25-56-А/ 8 февруари 2008 г. на кмета на О. В.. Липсата на предявен иск прави произнасянето на съда недопустимо, независимо от важността на подобно произнасяне за ищеца или основателността на твърденията му. Ако ищецът в определения от закона срок е сторил съответното оспорване по реда на чл. 210 ал. 3 от Кодекса на труда, задължение на работодателят е да развие процедурата, предвидена в същия текст. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение