Определение № 9485 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], против Определение № 30683/03.08.2026 г., постановено по адм. дело № 7775/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което са оставени без уважение искането му за предоставяне на правна помощ и искането му за назначаване на преводач. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което моли същото да бъде отменено, а молбите му – уважени. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд–София-град е образувано по повод изпратена по подсъдност от Административен съд – София-област (АССО) искова молба с вх. № 4973/19.06.2026 г. по описа на АССО, с която Г. В. К. – подсъдим и настанен в Затвора – [населено място], иска осъждане на Административен съд – София-град да му заплати сумата от 10 000 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отказ за назначаване на преводач и отказ за освобождаване от държавна такса. В исковата молба са направени искания за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса, за предоставяне на правна помощ и за назначаване на преводач от руски език. АССГ е счел, че по отношение на Г. К. са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса. По исканията за назначаване на служебен защитник и на преводач от руски, съдът е приел, че не са изложени аргументи и доказателства, които да сочат, че ищецът няма възможност да осъществи лично защитата си по делото или че не владее български език, поради което ги е отхвърлил. Определението е правилно. Видно от съдържанието на чл. 21 ЗПП, искането за предоставяне на правна помощ е в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП, при което решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 2, правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Г. В. К. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. При така изложените доводи постановеното определение в тази част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Частната жалба в частта, в която е обжалван отказът на назначаване на преводач е недопустима. Разпореждането по чл. 14, ал. 2 АПК не е сред актовете по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, нито сред актовете по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, чието обжалване е изрично посочено в закона. Следователно определението на съда, с което е оставено без уважение искането за назначаване на преводач, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което жалбата на К. в тази ѝ част следва да бъде оставена без разглеждане. Неоснователни са и оплакванията, свързани с твърдяно наличие на основания за отвод на съдия от състава, разглеждащ адм. дело № 7775/2026 г.. В частната жалба не са ангажирани доказателства, които да поставят под съмнение безпристрастността на състава, поради което настоящия състав счита жалбата за неоснователна и в тази ѝ част. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение