Определение № 1251 от 08.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 620/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. К. К., срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 05.03.2012г. по в.гр.д. № 368/2011г., с което е потвърдено решението на Монтанския районен съд от 28.10.2011г. по гр.д. № 439/2011г., с което са отхвърлени предявените от П. Д. П. против Районен съд [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Ответникът по касация Районен съд [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да отхвърли предявените от П. Д. П. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ въззивният съд е приел, че ищцата не се е ползвала с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като на 10.01.2012г. е била на работа, изпълнявала е трудовите си задължения и едва след връчване на заповедта за уволнение е напуснала работното си място и е потърсила медицинска помощ, при което й е издаден болничен лист от 13.01.2012г. Като неоснователно е оценил оплакването за нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание чрез предлагане за подпис от ищцата на декларация за здравословното й състояние във връзка със закрилата по чл. 333 КТ. Съдът е приел, че задължение на работодателя е да поиска информация за наличието на закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и това задължение е изпълнено. Даването на информация е право на работника или служителя. Предлагането на бланка за декларация с оглед събиране на информация за здравословното състояние на ищцата, не може да се приеме за принуда, а единствено за начин на изпълнение на законовите изисквания. К. П. Д. П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „представянето за подпис от уволнявания служител на декларация по чл. 333 КТ, изготвена от работодателя, не е ли акт на процесуална принуда, лишаващ от право служителя сам да оформи своето волеизявление, до степен опорочаване на волеизявлението до нищожност” и „отказът на уволняван работник да подпише декларативен, бланкетен и неизхождащ и формиран волево от него текст, който изхожда от работодателя и цели процесуално обезпечаване на процедурата по уволнение, установен с подписа на двама служители, може ли да се приеме за годно връчване на декларация по чл. 333 КТ”. К. не е обосновал значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 333 КТ в точния й смисъл и съобразно утвърдената съдебна практика. Процедурата по Наредба № 5 задължава работодателя да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от някои от болестите, посочени в чл. 1 на същата Наредба. Искането на информация може да бъде както устно, така и писмено, и трябва да съдържа указание за правото на закрила. Съгласно чл. 2 от Наредбата задължение е на работниците и служителите, които страдат от болестите по чл. 1, ал. 1, при поискване да представят в предприятието съответните медицински документи. В изпълнение на тези нормативни изисквания работодателят може да предостави на работника/служителя декларация, в която същият да заяви дали страда от някоя от болестите по Наредба № 5 и дали се ползва със закрила по някоя от останалите хипотези на чл. 333 КТ. По този начин не се нарушават, а се охраняват правата на работника от допускане на незаконно уволнение поради наличие на основание за закрила. По втория въпрос относно начина на връчване на декларацията въззивното решение е постановено в съответствие с дадения отговор на този въпрос с решение № 209/2011г. по гр.д. № 1105/2010г. ІV г.о. ВКС, че удостоверяването на връчването е допустимо с всички доказателствени средства. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд. Водим от горното ВКС