Определение № 103 от 28.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 445/2017 г.

Производството е образувано по молба с правно основание чл.282 ал.2 ГПК, подадена от ЗАД А. АД [населено място], с искане за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение № 53/09.01.2017 г. по в.гр.д. № 4535/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, В ЧАСТТА за разликата над 70 000 лв. до присъдените 120 000 лв. в полза на М. И. С., като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на А. Д. Д. при ПТП на 17.10.2013 г., на основание чл.226 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от горната дата. Като взе предвид приложените към молбата документи, съставът на ВКС, ТК, ІІ ТО прецени следното: Молителят е подал допустима и редовна касационна жалба против въззивното решение в посочената по-горе част, с вх.№ 2538 от 14.02.2016 г., както и е представил доказателства за внесено обезпечение в размер на 67 034 лв. /главница от 50 000 лв. и изтекли лихви/, чието постъпване по съответната сметка на ВКС е надлежно удостоверено от счетоводител при съда на 27.02.2017 г. С оглед горното следва да се приеме, че са налице изискванията на закона за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, съобразно обжалваната му пред ВКС част. По изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 т.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение