Решение № 8344 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3459/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. М. срещу решение 122/23.01.2025г., постановено по адм. д. 457/2024 г. по описа на Административен съд Ловеч. С решението, постановено в производство по реда на чл.27а, ал.1 от Закона за закрила на детето във вр. с ЗЗД е отхвърлена като неоснователна жалбата и против Заповед ЗД/Д-ОВ-047/13.08.2024 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Ловеч. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 30, ал. 2, чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) е прекратено настаняването на малолетната Ж. А. М. с майка К. М. и баща А. М., в семейството на Д. И. Я. и временно е настанено детето в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Ж. и Д. М.. В жалбата са наведени доводи за нищожност на оспорената заповед, които не били правилно преценени от първоинстанционния съд, както и неправилност и незаконосъобразност на решението на Административен съд Ловеч, поради несъобразяване с потребностите на детето и неговото обичайно местопребиваване в гр.София, като се иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по касация - Директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касация - Директорът на дирекция "Социално подпомагане"- Красно село, гр. София, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба. Ответниците по касация Ж. и Д. М. в писмен отговор оспорват касационната жалба, в съдебно заседание се представляват от адв. Рашков. Ответникът по касация Д. Я. не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна, срещу решението на Административен съд Ловеч, което засяга интересите и правната й сфера по негативен начин. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е прекратено настаняването на малолетната Ж. А. М. с майка К. М. и баща А. М., в семейството на Д. И. Я. и временно е настанено детето в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Ж. и Д. М. основание чл. 30, ал. 2, чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт). До настаняване на детето в семейство на роднина на майката Д. Я. се е стигнало след издадена Заповед за незабавна защита 111/10.04.2024 г. по гр.дело 20110/2024 г. на СРС, по силата на която майката К. М. е била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие, като ѝ е било забранено да приближава детето Ж.. Временното настаняване е до произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗДет или до промяна на обстоятелствата. Пред първоинстанционния съд безспорно е установено, че между родителите на детето К. и А. М. е налице висящ бракоразводен процес пред Софийски районен съд гр.дело 12820/2020 г. по описа на съда. Установено било, че до 10.04.2024 г. детето Ж., заедно със сестра си А. М. е живеело в гр. София при майката, като след тази дата детето е било отведено от бащата А. М. в Ловеч. По този случай майката била подала сигнал в Отдел Закрила на детето към ДСП Красно село, като на същата дата е издадена и заповедта за незабавна защита срещу нея. Съответно по сигнала подаден от майката е издадена Заповед за незабавна защита 16/10.07.2024 г, от Районен съд Ловеч, с която се задължава бащата А. М. да се въздържа от извършването на домашно насилие над майката и децата Ж. и А.. По делото е представено и заявление от 08.08.2024 г. до ДСП Ловеч, с което заинтересованата страна Ж. М. (баба на детето по бащина линия) е поискала децата Ж. и А. да бъдат настанени за отглеждане при нея и съпруга ѝ Д. М.. Видно от изготвения доклад на ДСП Ловеч, приложен по делото, на 08.08.2024 г. в ОЗД при ДСП Ловеч бил проведен разговор с детето Ж. и сестра ѝ А., в който разговор детето споделило, че не желае да живее при Я., тъй като го е виждала рядко и само един път е ходила в дома му, както и че се притеснява да ги къпе. Споделила е, че желае да живее при баба си Ж. и дядо си Д.. В хода на проведеното социално проучване е било установено, че между детето и бабата и дядото е налице емоционална връзка, както и че същите разполагат с необходимите условия и достатъчно средства за отглеждането на детето. За да отхвърли жалбата на майката на детето К. срещу заповед за прекратяване на настаняването и временно настаняване при баба и дядо по бащина линия, първоинстанционният съд е приел, оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, който в случая, съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, във връзка с чл.30а от ЗЗДет. Според съда това е Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Ловеч, по настоящия адрес на детето към момента на постановяване на акта, за което е обоснован правен извод на основа на дефиницията в § 1, т.15 от ДР на ЗЗДет., съгласно която настоящ адрес на дете е адресът, на който детето пребивава, като е посочено фактическото пребиваване на детето към момента на издаване на заповедта. По възражението на майката,че детето неправомерно е отведено, поради което насилствено е променено фактическото му местопребиваване, съдът изложил съображения за ирелевантност, т.к. ДСП нямала задължение и правомощия да изследва правомерността на действията на родителя при определяне местоживеенето на детето. Съдът е приел, че е спазена процедурата по издаване на административния акт. В съдебния акт са изложени правни изводи, че последица от издаване на оспорената заповед не е налагане на нова мярка на закрила, а само промяна на мястото на осъществяване на вече предоставената мярка по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет., с оглед новонастъпили обстоятелства, в който случай Дирекция"Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Съдът възприел становището на административния орган за наличие на промяна на обстоятелствата, изразяващи се в издадени заповеди за незабавна защита срещу майката на детето - К. М. и бащата на детето - А. М., с които са постановени мерки за защита спрямо малолетната Ж. и нейната сестра А., като е забранено на майката и бащата на децата да ги приближават. Отчетено е обстоятелството, че местопребиваването на детето към момента на издаване на заповедта фактически е било в дома на бабата и дядото по бащина линия, които са изразили желание с нарочно заявление от 08.08.2024 г. до Дирекция Социално подпомагане -Ловеч, да полагат грижи за внучките си. Там според съда било в най-добър интерес за детето Ж. временно да бъде настанено, тъй като детето било привързано към баба си и дядо си по бащина линия и има изградена емоционална връзка с тях, а те от своя страна имали възможност и желание и полагали адекватни грижи за детето. Решението е неправилно и незаконосъобразно постановено. Оспорената заповед е издадена на основание чл.30, ал.2 във вр. с чл.29,т.9 от ЗЗДет., като административният орган е приел промяна на обстоятелство, за да промени предходно издадена заповед за временно настаняване при роднина на майката, като прекрати това настаняване и настани детето Ж. при баба и дядо по бащина линия. Съдът неправилно е преценил оспорената заповед като мотивирана. В нея не са изложени данни, които дават основание на Директора на ДСП Ловеч да извърши промяна в настаняването на детето Ж.. Подобни данни са налични в доклада за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила на детето, издаден от социални служители към ДСП Ловеч, но съдът не е извършил подробна оценка на събраните в хода на административното производство доказателства, в това число и на доклада, в който се съдържат неверни данни, като описаното, че до 10.07.2024г. децата са живели при бащата А. М.. Нещо повече, съдът не е съобразил, че представения по делото доклад касае оценка на случая с детето А., а не детето Ж.. В хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които не са отчетени от съда при постановяване на съдебния акт. Изложените в доклада факти са вътрешно противоречиви и не е изяснена действителната фактическа обстановка. Административният акт не е мотивиран, като в него не са изложени данни за промяна на обстоятелства, налагащи промяна на временното настаняване на децата от настаняване при Я.-роднина на майката в настаняване при баба и дядо по бащина линия. При анализ на доказателствата, събрани в хода на административното производство, съдът не е извършил преценка на тяхната фактическа достоверност. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет. прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Нито по отношение на прекратяването на настаняването на детето в приемното семейство, нито по отношение на решението за бъдещото му отглеждане и възпитание в семейството на баба и дядо по бащина линия, административният орган е обосновал правния си извод. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. По принцип и съгласно общата хипотеза по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. Чл. 26, ал. 1, предл. второ предвижда, че до произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Процесният случай попада в хипотезата по чл. 27 от ЗЗД, а именно "Временно настаняване по административен ред". Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Според изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗЗД, в едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд по настоящия адрес на: 1. детето - при спешни мерки; 2. родителите - във всички останали случаи. В разпоредбата на чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето е предвидено, че настаняването на детето извън семейството се прекратява: при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. С процесната заповед, директорът на ДСП Ловеч, като е взел предвид социален доклад, изготвен от главен социален работник в отдел "Закрила на детето", е констатирал наличие на обстоятелствата по чл. 29, т. 9 от ЗЗД. Според касационния съд неправилно е прекратено настаняването на детето Ж. М. при Д. Я. на основание приложен доклад за нейната сестричка А.. Не са ясни мотивите за прекратяване на това настаняване и те във всички случаи не са свързани с възприетата от съда промяна на обстоятелствата, изразяваща се в издадени заповеди за незабавна защита срещу майката на детето - К. М. и бащата на детето - А. М., с които са постановени мерки за защита спрямо малолетната Ж. и нейната сестра А., както и местопребиваването на детето към момента на издаване на заповедта фактически в дома на бабата и дядото по бащина линия. Посочените от съда заповеди за незабавна защита вече са били повод за промяна на временното настаняване на детето при майката, когато е настанено при роднината на майката Я.. Съдът неправилно е отчел и обстоятелството, че към момента на промяна на мярката, децата насилствено са взети от бащата и отведени при баба и дядо по бащина линия. Всички тези факти и обстоятелства не са обсъдени нито от съда, нито от административния орган. Не е обсъдено и приетото доказателство по делото- Определение 20121670 от 29.04.2024 г. по гр.дело 12820/2020 г. на СРС (бракоразводното дело между родителите на детето), постановено в производство по реда на чл.323 от ГПК, в което е определено местоживеенето на детето Ж. и нейната сестра А. в семейството на техен роднина Я., на адреса му в гр. София. Както административния орган, така и съда не са отчели факти, които се извличат от издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело срещу бащата А. М., с взискател Д. Я., в изпълнение на това определение на съда, както и съставените протоколи за принудително отнемане и предаване на деца на датите 07.06.2024 г., 14.06.2024 г. и 18.07.2024г., удостоверяващи проведени процедури по принудително отнемане на деца по чл.528, ал.5 от ГПК, без децата да са били открити на адреса на бащата. Според касационната инстанция процесуално е недопустимо и правно и житейски нецелесъобразно е случаите на двете деца от едно семейство да бъдат разглеждани в две отделни административни производства и издаване две отделни заповеди за временното им настаняване. Подобни процесуални действия на административния орган излагат на опасност правилното и еднакво решаване на спора. Отделно от това липсват данни да проучване направено от административния орган доколко е в интерес на децата настаняване в семейството на родители на майката, в случай на условия за това. Административното производство е проведено едностранчиво и незаконосъобразно, които обстоятелства не са преценени правилно от първоинстанционния съд. Като не е изяснил правилно фактическата обстановка по издаване на оспорения пред него акт и не направил задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е постановил неправилно своето решение, което следва да бъде отменено. Отчитайки допуснатите в хода на административното производство процесуални нарушения, касационният съд следва да отмени и административния акт.