Определение № 26 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 188/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма],[населено място], представлявано от изпълнителен директор Б. И. Й. чрез пълномощници адвокат В. С. В. и адвокат С. Й. Т. против въззивно решение на Апелативен съд-П. № 7/10.01.2011 г., постановено по гр. д. № 459/2010 г., с което е потвърдено решение на Окръжен съд-Пазарджик № 24/4.03.2010 г. по т. д. № 52/2009 г. в частта, с която са отхвърлени предявени от [фирма] насрещни претенции в размер на 41 219.02 лв., представляваща обезщетение за направени от дружеството необходими разноски за процесния имот, като разходи за охрана на имота-33 015.40 лв., разходи за вода-153.09 лв. и ел. енергия-1927.59 лв., разходи за платени местни данъци и такси-5623.56 лв., както и в частта, с която е уважена претенцията на ТПК „В.” за заплащане на обезщетение за четвъртия етаж от сградата в размер на 17236 лв., както и в частта, с която е уважен иска на ТПК „В.” за заплащане на мораторна лихва за периода 1.08.2007 г. до 13.05.2009 г. в размер на 9157.30 лв. Постъпила е молба от процесуалните представители на касатора вх. № 448/20.01.2011 г. на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК да се спре изпълнението на въззивното решение, към която е приложено платежно нареждане от 19.01.2011 г. за внесено по сметка на ВКС за обезпечения сума в размер на 90453.81 лв. Видно от служебна справка на главен специалист-счетоводител при ВКС от 20.01.2011 г. на същата дата е постъпила по сметка на ВКС на РБ за обезпечения внесена от касатора сума в размер на 90 453.81 лв. При тези данни съдът счита, че молбата, основана на разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК следва да се уважи, поради което