Решение № 10978 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6929/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. Атанасова от гр. Благоевград, подадена чрез процесуалния представител адв. Чорбаджийски, срещу решение 601 от 05.04.2021 г., постановено по адм. дело 1299/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 829/26.07.2019 г. на заместник кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено и пространно възражението на касатора, че процесният имот се намира в устройствена зона за ниско жилищно застрояване /Жм/, а промяната на предназначението му е за шивашки цех, като в текстовата и графична част на заповедта липсва информация дали производството на обувки представлява безвредна производствена дейност. Възразява се, че неправилно съдът е възприел становището на някои вещи лица, че обстоятелството относно безвредността на производството следва да се определи с инвестиционния проект. Според касатора при постановяване на съдебното решение административният съд не е взел предвид, че не е представен комуникационно-транспортен план в нарушение на чл. 51 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове /Наредба 8/2001 г./. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснато нарушение на чл. 31, чл. 32 и чл. 35 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците Община Благоевград и заместник кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград, редовно призовани, чрез процесуалния си представител юрк. Спасова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендират разноски за настоящото производство и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Ответникът Фешън съплай ЕООД, гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител адв. Везенков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък. Ответниците У. Славова и Е. Митева, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на Ц. Атанасова, в качеството й на собственик на имот с идентификатор 04279.38.36, срещу заповед 829/26.07.2019 г. на заместник кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград, с която на основание чл. 128, ал. 7 и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - план за застрояване /ПЗ/ за промяна предназначението на имот с идентификатор 04279.38.35, м. Кури дере Ш.22 по кадастралната карта на гр. Благоевград от нива за шивашки цех ново ниско свободно застрояване, с устройствена зона и устройствени показатели: зона Жм; височина на застрояване до 10 м.; Кинт 1.2; плътност на застрояване максимум 60 %; минимална озеленена площ 40 %. Заповедта е издадена във връзка със заявление вх. АП-0107-5/14.01.2019 г. на Фешън съплай ЕООД, в качеството му на собственик на имот с идентификатор 04279.38.35, съгласно нотариален акт 67, том I, рег. 1779, дело 45/2018г. В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която поземлен имот с идентификатор 04279.38.35 по Общия устройствен план /ОУП/ на Община Благоевград попада в устройствена зона Жм, в която могат да се изграждат сгради за безвредни производства, като устройствените показатели на одобрения с обжалваната заповед ПУП ПЗ съответстват на предвидените с ОУП. Установено е от вещото лице, че с процесния ПУП ПЗ не са допуснати намалени разстояния, като определената възможност за застрояване е чрез ограничителни линии в рамките, на които може да се реализира основното застрояване на имота, и разстоянието между ограничителна линия от юг и запад с полски път е 5 м., а между ограничителната линия и границите с имоти с идентификатори 04279.38.34 и 04279.38.36 е 3 м. Така изготвената експертиза е било оспорена от касатора и е допусната повторна съдебно-техническа експертиза, съгласно която устройствените показатели на одобрения с обжалваната заповед ПУП ПЗ съответстват на предвидените с ОУП, както и одобрения ПУП съответства на чл. 18, ал.1 от ЗУТ и за същия не се процедира план схема по чл. 108 от ЗУТ, а парцеларен план на следващ етап. Според вещото лице процесният ПУП ПЗ не съответства на чл. 75 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/2003 г./, защото определените ограничителни линии на застрояване не спазват изискванията на чл. 25 чл. 35 от ЗУТ, като дълбочината на застрояване предвидена с процесния ПУП ПЗ спрямо съседния имот с идентификатор 04279.38.34 е 32 м., а спрямо съседния имот с идентификатор 04279.38.36 е 41 м., което не съответства на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ и ще доведе до неспазване на нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗУТ при бъдещо застрояване в съседните имоти. Приетата повторна съдебно-техническа експертиза е оспорена от ответника Фешън съплай ЕООД и по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от три вещи лица, които са установили съответствие на процесния ПУП ПЗ с ОУП на гр. Благоевград, като и са посочили, че процесният имот е ъглов и няма дъно, а само странични регулационни линии и следва да се прилага в случая чл. 31, ал. 5 от ЗУТ, но това обикновено не се отразява в ПУП ПЗ, а е предмет на инвестиционния проект. Констатирано е от вещите лица, че с ограничителните линии в процесния ПУП ПЗ не са отчетени изискванията на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ, както и че отреждането на имота за шивашки цех е допустимо по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба 7/2003 г., ако отговаря на изискването за безвредна производствена дейност, което обстоятелство не е изрично упоменато нито в отреждането на имота, нито в съгласувателните становища на РИОСВ и РЗИ. По делото е допусната и повторна тройна съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила съответствието на процесния ПУП ПЗ с предвижданията на ОУП на гр. Благоевград, както и че в ПУП ПЗ границите на поземления имот съвпадат с границата на промяна на устройствен режим, която е отразена коректно. По отношение на графично измереното разстояние между ограничителната линия на застрояване и до общите имотни граници със съседните имоти, вещите лица за потвърдили разстоянията, установени по предходните експертизи, като вещите лица арх. Георгиев и арх. Чавдарова са приели, че процесният имот не е урегулиран и съответно не са приложими понятията лице, дъно на имота и странични регулационни линии /Чл.14, ал. 3 от ЗУТ/, а вещото лице арх. Спасова е приела, че с процесния ПУП ПЗ не е спазено изискването на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ за увеличаване на разстоянията след дълбочина 16 м. към страничните граници, които в случая следва да са 5 м. от страничните граници,а не посочени в плана 3 м. Според вещите лица арх. Георгиев и арх. Чавдарова с процесния ПУП ПЗ не са допуснати намалени разстояния, а според вещото лице арх. Спасова с ограничителните линии на застрояване не е спазен чл. 31, ал. 5 от ЗУТ и ако бъдещата сграда се разположи до ограничителната линия, то тя ще бъде в нарушение на цитираната норма. Съгласно експертизата одобреното с обжалвана заповед предвиждане на процесния имот за изграждане на шивашки цех е допустимо в зона Жм при условията на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба 7/2003 г. и чл. 9, т. I, от ПНП на ОУП на гр. Благоевград. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, като е кредитирал част от заключенията по приетите няколко съдебно-технически експертизи и е приел, че с процесния ПУП ПЗ не са нарушени изискванията на чл. 31, чл. 32 и чл. 35 от ЗУТ, тъй като показаните в проекта линии /пунктирани червени/ са ограничителни линии на застрояване по смисъла на чл. 75, ал. 2, т. 2 от Наредба 7/2003 г. и нормативните изисквания по чл. 31 чл. 35 от ЗУТ следва да бъдат съобразени в процеса по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и по разрешаване на бъдещо строителство, а не в производството по одобрение на ПУП. Административният съд се е позовал на заключението на част от вещите лица и е приел, че увеличаването на разстоянията между сградите и страничните регулационни линии, се отразява в ПУП ПЗ, когато застрояването е дадено със задължителни линии на застрояване, а при ограничителните обикновено то не се отразява графично. Прието е също така, че с процесния ПУП ПЗ е спазено изискването за допустимост на дейностите в имота, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗУТ, както и че в имоти, предвидени за Жм могат да се предвидят сгради за безвредни производствени дейности в съответствие с чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба 7/2003 г. Според административния съд при следващия етап на проектиране, при съгласуване на инвестиционния проект за бъдещото строителство и производство, представители на РЗИ и РИОСВ ще преценят дали производството е безвредно и ще вземат решение за съгласуване или не на проекта. Позовавайки се на заключението на вещото по приетата повторна единична съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод за неприложимост по отношение на процесния ПУП ПЗ на чл. 108 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесният ПУП - ПЗ е разработен и одобрен с оглед предприемане процедура по промяна на предназначението на имот с идентификатор 04279.38.35, м. Кури дере Ш.22 по кадастралната карта на гр. Благоевград, собственост на ответника по касационната жалба Фешън съплай ЕООД, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване нива. В тази връзка следва да се има предвид, че доколкото в конкретния случай се установява, че за процесната територия има влязъл в сила ОУП на гр. Благоевград, то приложима е разпоредбата на чл. 17а, ал. 3 от ЗОЗЗ /в приложимата редакция, ДВ, бр. 83/2018 г./, която предвижда промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, да се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. При одобряване на ПУП - ПЗ за промяна на предназначението на земеделска земя приложими са нормите на чл. 59, ал. 1 и чл. 60, ал. 2 от ЗУТ, установяващи специфични правила при допущане на застрояване в неурегулирани територии. Като се изходи преди всичко от характера на територията, за която се изработва ПЗ, следва да се приеме, че при изработване на ПУП за поземлен имот, намиращ се извън границите на урбанизираните територии, предназначен за откриване на процедура по промяна на предназначението на земята, изискуема по специален закон Закона за опазване на земеделската земя, правилата на чл. 108 от ЗУТ, респективно по чл. 51 от Наредба 8/2001 г., не намират приложение. Тези правила касаят устройствените планове по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, т. е. подробните устройствени планове, които определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ изобщо липсва урегулиран поземлен имот, като в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗУТ, изрично е посочено, че разположението на строежите се определя с оглед бъдещото регулиране на имота. С оглед на това в процесния случай не е налице нарушение по чл. 108 от ЗУТ, както и се явява неприложима нормата на чл. 51 от Наредба 8/2001 г., поради и което е неоснователен наведения в тази връзка довод в касационната жалба. Правилно административният съд е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, кредитирайки част от заключенията на вещите лица по приетите няколко съдебно-технически експертизи и приемайки, че с процесния ПУП ПЗ не са нарушени изискванията на чл. 31, чл. 32 и чл. 35 от ЗУТ. От приетите по делото писмени доказателства, в това число от заключенията на вещите лица по допуснатите няколко единични и тройни съдебно-технически експертизи, се установява, че с оспорената заповед е одобрен ПУП - ПЗ за промяна предназначението на имот с идентификатор 04279.38.35 от нива за шивашки цех ново ниско свободно застрояване, с устройствена зона и устройствени показатели: зона Жм; височина на застрояване до 10 м.; Кинт 1.2; плътност на застрояване максимум 60 %; минимална озеленена площ 40 %, които съответстват на ОУП на гр. Благоевград. Установява се по делото също така, че с процесния ПУП ПЗ се предвижда свободно застрояване с ограничителни линии на застрояване, до които застрояването е възможно да се разположи, но може и да отстъпи навътре от тях - чл. 75, ал. 2, т. 2 от Наредба 7/2003 г. Съгласно одобрения проект разстоянието от ограничителните линии на застрояване до страничните регулационни линии с имоти с идентификатори 04279.38.36 и 04279.38.34 е 3 м. С оглед разпоредбите на чл. 31, ал. 5, във връзка с чл. 35, ал. 1 от ЗУТ, действителното застрояване на бъдещата сграда в имот с идентификатор 04279.38.35 трябва да се осъществи така, че това разстояние да бъде по-голяма от 3 м., съгласно заключенията на част от вещите лица при дълбочина на застрояване до 41 м. Това обстоятелство обаче не се отразява негативно на законосъобразността на обжалвания акт. Тъй като става въпрос за ограничителни линии на застрояване, а не за задължителни такива, то застрояването може и да отстъпи навътре от ограничителните линии, така че да бъдат спазени нормативните изисквания, съдържащи се в чл. 31 - 35 от ЗУТ. Тези правила и нормативи следва да бъдат съобразени, респективно регулирани в процеса по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и по разрешаване на бъдещото строителство, а не в производството по изменение на ПУП, както и правилно е приел първоинстанционният съд. В подкрепа на казаното е и разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която съгласуването на инвестиционните проекти от главния архитект се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на ПУП, но и в проверка на правилата и нормите за застрояване, регламентирани в чл. 31 - 35 от ЗУТ. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че имот с идентификатор 04279.38.35 се намира в устройствена зона Жм, а промяната на предназначението му е за шивашки цех, без да се изследва дали производството ще представлява безвредна производствена дейност. Промяната на предназначението на отделни имоти в жилищни територии, в конкретния случай - отреждането на такъв имот за шивашки цех, е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба 7/2003 г. Както и правилно е приел административният съд, едва при следващия етап на проектиране, при съгласуване на инвестиционния проект за бъдещото строителство и производство, компетентните органи - РЗИ и РИОСВ, ще преценят дали производството е безвредно и ще вземат решение за съгласуване или не на проекта в съответствие чл. 142, ал. 2 и чл. 144 от ЗУТ.