Определение № 607 от 28.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2941/2017 г.

Производството е по чл.282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от [фирма],за спиране изпълнението - предвид касационното му обжалване - на решение на Софийски апелативен съд - № 2099, постановено на 06.10.2017 год. по т.д. № 61/2017 год.. Касационната жалба е насочена срещу отменителна и потвърдителна част на първоинстанционното решение - № 7010/07.09.2016 г. по т.д.№ 16 184/2012 год. на Софийски градски съд, с които, след уважаване на главния иск и за разликата до пълния предявен размер, но и след уважено възражение за прихващане на ответника, молителят е осъден да заплати на А. Н. Ч. сумата от 68 508,75 лева, на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.327 ТЗ и чл. 99 ЗЗД, както и сумата от 21 227,65 лева, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаване на главницата за период до предявяване на исковата молба. Дължимата, съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк.дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС,парична гаранция, съизмерима с размера на присъдената главница и мораторна лихва, е в размер на 89 736,40 лева.Същата е внесена по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от счетоводител на ВКС към 28.11.2017 година. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение,подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Касационната жалба е подадена / вх. № 19 777 от 23.11.2017 год. при САС / в преклузивния срок по чл.283 ГПК, считано от датата на връчване препис от въззивното решение на процесуалния представител на страната – 23.10.2017 г.. Касационната жалба е редовна от външна страна,съгласно изискванията на чл.284 ГПК. Внесено е съответно по размер,съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК, обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение