Определение № 518 от 04.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба от 10.12.2025 г., подадена от А. Н. Ч., Т. М. Б. и Г. К. В., съдържаща искане за освобождаване на внесената сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезпечение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. С молбата страните заявяват, че Г. К. В. и Т. М. Б. са заплатили доброволно всички дължими суми, включващи главница, лихви и разноски, възлизащи на сума в общ размер от 93 748,91 лв. Със същата А. Н. Ч. е заявил също така, че е получил всички дължими му се суми и няма претенции към Г. К. В. и Т. М. Б., включително по отношение на внесената от тях като обезпечение сума. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. С определение № 3589 от 12.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2600/2024 г. на ВКС, Първо г. о., е спряно изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 776 от 02.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1200/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение, в частта, с която Г. К. В. и Т. М. Б. са осъдени, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 48 ЗЗД, при условията на солидарност, да заплатят на А. Н. Ч. сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 12.08.2018 г. до окончателното й изплащане. Спирането на изпълнението е допуснато след извършена служебна проверка, че сумата от 50 000 лв. е внесена от касаторите по специалната сметка на ВКС за обезпечения. Видно от определение № 4877/28.10.2025 г. на ВКС, Второ г. о., по настоящото дело, със същото не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изложените съображения внесеното обезпечение следва да бъде освободено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение