Определение № 5132 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4023/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. З. Б., подадена чрез адв. И. Т., против определение № 4379 от 03.10.2024г. по ч.гр.д. № 3612/2024г. на ІІІ ГО на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Б. против определение № 307/30.08. 2024г. по ч.гр.д.№ 187/2024г. на Окръжен съд-Кърджали. С последното е потвърдено разпореждане № 1877/24.07.2024г. по гр.д.№ 861/2024г. на РС-Кърджали за връщане на исковата молба на З. Б.. В частната жалба се сочи, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Поддържа се, че съдебният акт на ВКС почива на формални основания и прегражда установяването на обективните предпоставки за образуване и законосъобразно провеждане на исковия процес. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като съобрази данните по делото и становището на страната, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок от легитимирана страна срещу валиден съдебен акт. При преценката на нейната основателност, съдът съобрази следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от З. З. Б. с обективно съединени искове против Военно окръжие І степен-Пловдив-Военно формирование 54 090 Пловдив, за осъждане на ответника да плати на ищеца 4 104,11 лева-неплатено трудово възнаграждение за периода от 05.08.2021г. до 01.05.2022г. и сумата 1 219,98 лева- обезщетение за забава, считано от 01.09.2021г. до датата на предявяване на иска-01.07.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане. С разпореждане № 1877/24.07.2024г. районният съд е върнал исковата молба, на основание чл. 129, ал.3 ГПК, поради неизпълнение на дадените указания и е прекратил производството по гр.д.№ 861/2024г. на РС-Кърджали. Разпореждането е обжалвано с частна жалба от ищеца и е потвърдено с определение №307/30.08.2024г. по ч.гр.д.№ 187/2024г. на ОС-Кърджали. Против въззивното определение З. Б. е подал частна касационна жалба, която с атакуваното в настоящото производство определение на ІІІ ГО на ВКС е оставена без разглеждане. За да постанови обжалвания резултат другият състав на ВКС е приел, че всеки един от предявените обективно съединени искове е с цена под 5 000 лева, поради което евентуално постановеното по тях въззивно решение по съществото на спора не би подлежало на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3, т.3 ГПК. Предвид това, определението по това дело не може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, на основание чл. 274, ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО споделя тези изводи, които изцяло са съобразни с процесуалния закон. Съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по искове за трудово възнаграждение с цена на иска до 5 000 лева. С чл.274, ал.4 от ГПК от касационен контрол са изключени и всички въззивни определения, постановени по дела, по които въззивните решения не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК е императивна и с нея законодателят е установил формален критерий за процесуалната допустимост на касационното обжалване на въззивните решения – цената на иска, респ. – цената на всеки един от обективно съединените искове по делото. Цената на иска за парично вземане се определя от търсената сума - чл.69, ал.1, т.1 ГПК. За допустимостта на касационното обжалване от значение е цената на всеки един от предявените искове. В случая определението на ОС-Кърджали № 307/30.08.2024г. по ч.гр.д.№ 187/2024г. не подлежи на касационно обжалване и е окончателно, тъй като е постановено по гражданско дело, образувано по иск за заплащане на трудово възнаграждение и иск по чл. 86, ЗЗД и по което цената на всеки един от исковете е под 5 000 лева. Евентуално постановено въззивно решение по съществото на спора не би подлежало на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3, т.3 ГПК. Следователно, подадената от Б. частна касационна жалба срещу въззивното определение, е процесуално недопустима – насочена е срещу неподлежащ на обжалване и влязъл в сила съдебен акт. Като е достигнал до същите изводи по тълкуването и приложението на чл. 274, ал.4 и чл. 280, ал.3, т.3 от ГПК другият състав на ВКС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Не следва да бъдат обсъждани оплакванията в частната жалба относно преценката на първоинстанционния и на въззивния съд на редовността на исковата молба и надлежния ответник по исковете. В настоящето производство съставът на ВКС се произнася единствено по законосъобразността на изводите на другия състав на ВКС относно допустимостта на частната касационна жалба и не може да се произнася по съществото на същата. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО