Определение № 1337 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 235/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. И. и С. М. С., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат М. К., срещу решение №144 от 12.11.2010 г. по гр. дело №328/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №102 от 23.04.2010 г. по гр. дело №619/2007 г. на Шуменския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отменено направеното от ищцата П. Н. Ж. дарение на съпруга и М. С. М., наследодател на касаторите, по време на брака им, прекратен с развод по вина на двамата съпрузи преди смъртта му. Дарението е с предмет ½ идеална част от недвижим имот - апартамент на втория жилищен етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], заедно с 1/3 идеална част от дворното място. Въззивният съд е приел, че дарението е направено няколко дни след сключването на брака. То е на значителна стойност по смисъла на чл.105, ал.1 СК /отм./. Бракът е прекратен по вина на двамата и отмяната на дарението не противоречи на морала. Ответницата по касационната жалба П. Н. Ж., [населено място], оспорва жалбата. Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправния въпрос за това, допустимо ли е да се отмени дарение на основание чл.105 СК/отм./, ако бракът не е прекратен по изключителна вина на надарения. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Посочени са ТР №26 от 19.06.1972 г. на ОСГК на ВС и решение №1205 от 29.11.1993 г. по гр. дело №535/1993 г.,II г.о. на ВС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №144 от 12.11.2010 год. по гр. дело №328/2010 г. на Варненския апелативен съд. Повдигнатият от жалбоподателите въпрос обуславя крайното решение, но не е решаван противоречиво от съдилищата. По повдигнатия въпрос има трайно установена съдебна практика, според която предпоставка за отмяна на дарението е самото прекратяване на брака с развод, а не и вината за него. Ето защо липсата на изключителна вина за развода на надарения не означава по принцип, че отмяната на дарението противоречи на морала по смисъла на чл.105, ал.1 СК /отм./. Установяването на това противоречие е в тежест на надарения и само обстоятелството, че разводът е по вина на двамата съпрузи не може да обоснове извод за неоснователност на иска. Това е така, защото неморална трябва да е самата отмяна на дарението, а не и предпоставките за нея. По тази причина отмяната на дарението е допустима на общо основание и при развод по взаимно съгласие и при развод без вина. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.