Определение № 4201 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от С. Г. С., от гр. София, чрез процесуален представител адв. М. Белчева, против определение № 1129 от 10 януари 2025 г., постановено по адм. д. № 9162/2024 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С атакуваното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. Г. С. срещу отказ на началника на СГКК гр. София за издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР на [населено място] за ПИ с идентификатор 29204.7572.396 по заявление с вх. № 01-258139 от 09 май 2023 г. и е прекратено производството по делото. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че липсва годен за оспорване административен акт. Счел е, че исканото удостоверение е акт, част от процедурата по издаване на крайния административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което прави извод за недопустимост на оспорването, поради липса на годен за съдебно оспорване акт, а именно наличие на основанието по чл. 159 т. 1 АПК. Така постановеното определение е законосъобразно. Административният съд правилно е приел, че в настоящия случай липсва годен за оспорване административен акт, предвид факта, че жалбата е подадена срещу отказ на началника на СГКК гр. София да приеме проект за изменение на КККР на [населено място] за ПИ с идентификатор 29204.7572.396, постановен по заявление с вх. № 01-258139 от 09 май2023 г., с което е заявено извършването на услуга по чл. 16, ал. 1, т. 5 във връзка с приложение № 2, табл. 16 и ал. 2 във вр. с чл. 20 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/2016 г.). Правилно е счел, че удостоверения от вида на посоченото не подлежат на обжалване. Удостоверение за приемане/неприемане на проект е документ от значение за упражняване на права, но същото е и волеизявление, което е част от производство по издаване на индивидуален административен акт – заповед по чл. 54, ал. 4 ЗКИР. На обжалване подлежи крайния акт – заповедта, с която се одобрява или съответно отказа да бъде одобрено исканото изменение на КККР. Като е стигнал до извода, че в случая е налице хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК и е прекратил производството по делото, първоинстанционния съд е постановил определение в съответствие с материалния закон. При липсата годен за оспорване административен акт, подадената жалба правилно е преценена като такава без предмет, поради което е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, както правилно е приел първоинстанционният съд. В случай, че последва отказ, мотивиран с издаването на удостоверение за неприемане на проекта за изменение, то тогава за жалбоподателя ще е налице правен интерес от оспорването, какъвто обаче не е настоящият случай. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно и - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав