Определение № 1 от 04.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 925/2010 г.

Производството е образувано по реда на чл.274,ал.3 ГПК по частна касационна жалба на Т. П. от П. против определение № 2892/25.10.2010 г. по ч.гр.д. № 2701/2010 г. на П. ОС, с което се е произнесъл по реда на чл.419,ал.1 ГПК. Ответникът по частната жалба В. Н. от П. е подал отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното определение, постановено по реда на чл.419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл.274,ал.3 ГПК. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда изрично от ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.