Решение № 12568 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 964/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Враца, подадена чрез пълномощника адвокат С. Генова, против решение 458/22.12.2022 г., постановено по адм. дело 678/2022 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отменена издадената от него заповед РД-01-143/17.10.2022 г., в частта утвърден списък, относно д-р Т. Филипова, преписката е върната на органа за ново произнасяне съгласно мотивите на решението и РЗИ - Враца е осъдена да заплати на Т. Филипова сумата от 510 лева за разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение с твърдение за недопустимост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 АПК. Счита, че оспорваната заповед не представлява индивидуален административен акт, а Т. Филипова оспорва дадената й оценка по Вътрешните правила за заплатите на служителите в РЗИ - Враца, която не подлежи на съдебен контрол. Освен това Филипова твърди отказано допълнително възнаграждение, което касаторът квалифицира като имуществен спор между служител и административен орган, подлежащ на разглеждане по общия исков ред на основание чл. 125 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и тълкувателно постановление 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. 2/2014 г., на ОСГК на ВКС и ВАС. Счита атакуваното съдебно решение и за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с извода на съда, че в оспорената заповед не са изложени мотиви, тай като такива е имало в други документи от преписката формуляра за оценка, с който Филипова е била запозната. Излага, че единствено за нея не е било предвидено заплащане на допълнително възнаграждение, поради определената й по надлежния ред най-ниска оценка. Последната е била мотивирана от директора на РЗИ - Враца в нарочения формуляр, с подадено срещу него възражение от Филипова, по което органът се е произнесъл с резолюция. Иска решението да бъде обезсилено като недопустимо с прекратяване на производството по делото или да бъде отменено като неправилно с отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - Т. Филипова, чрез пълномощника адвокат М. Димитров в представен отговор на касационната жалба и писмено становище, оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на Административен съд Враца. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания с оглед правомощията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е била съответната част от заповед РД-01-143/17.10.2022 г. на директора на РЗИ - Враца, с която на основание чл. 67, ал. 7, т. 5, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 ЗДСл, чл. 107а, ал. 14, т. 5, ал. 15 и ал. 16 от Кодекс на труда (КТ) и чл. 31, ал. 4 от Вътрешните правила за заплатите на РЗИ - Враца, в сила от 01.03.2020 г., е наредено да се начислят и изплатят на служителите със заплатите за месец октомври 2022 г. допълнителни възнаграждения за постигнати резултати (ДВПР), които са от икономия на разходи за заплати в размер на 67 000 лева, по утвърден списък. Съгласно този списък, който е неразделна част от заповедта, на посочените служители са начислени ДВПР в определен индивидуален размер, а за Т. Филипова, заемаща длъжност главен секретар, в графа ДВПР е посочено - 0 лева. Видно от преписката, със заповед РД-01-68/30.03.2020 г. на директора на РЗИ - Враца са утвърдени цитираните Вътрешни правила за заплатите на служителите. Чл. 27 от същите предвижда, че служителите получили оценка неприемливи резултати за съответния период, не получават ДВПР. Контролът за изпълнение на заповед РД-01-68/30.03.2020 г. бил възложен на Филипова, в качеството й на главен секретар на РЗИ - Враца. Представен е формуляр за оценка на резултатите постигнати от служителя Т. Филипова за периода 01.01.2022 г. - 30.09.2022 г. Оценяването е извършено на 10.10.2022 г. от директора на РЗИ - Враца, като по него Филипова е получила оценка 5 неприемливи резултати, с изложени мотиви на оценяващия, че постигнатите резултати не съответстват на определените цели, служителят не е показал необходимите знания по нормативната уредба, не притежава компетентни умения и поведение при изпълнение на задачите и за периода са му наложени две дисциплинарни наказания забележка и порицание. Върху формуляра Филипова собственоръчно е записала, че не е съгласна с дадената оценка. Срещу оценката тя е подала и възражение на 12.10.2022 г., по което директорът на РЗИ-Враца се е произнесъл с резолюция Не приемам възражението. Като мотив органът е изложил, че оценката е дадена на основание два доклада от Инспектората на Министерство на здравеопазването (МЗ), въз основа на които са й наложени двете дисциплинарни наказания. Двата доклада за извършените проверки от Инспектората на M3 от 22.02.2022г. и от 30.06.2022г. също са представени и съгласно тях действително са констатирани нарушения от длъжностните лица в РЗИ - Враца, като множество нарушения са допуснати от Филипова като главен секретар, предписано е да бъдат взети мерки за отстраняването им, както и да бъде потърсена дисциплинарна отговорност от нея. По повод констатациите от проверките са издадени заповед РД-01-47/14.03.2022 г. и заповед РД-01-123/14.09.2022 г. от директора на РЗИ - Враца, с които на Филипова са наложени дисциплинарни наказания забележка порицание. Представен е фиш за заплатите на служителите за месец октомври 2022 г., от който се установява, че на Филипова не е начислено и изплатено ДВПР. За да отмени заповедта в атакуваната й част съдът е приел жалбата за допустима за разглеждане, като насочена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а по същество за основателна. Изложил е, че заповедта е издадена от компетентен орган, но не отговаря на изискването за форма, защото както в нея, така и в утвърдения списък по отношение на Филипова не са изложени мотиви към отказа за заплащането на ДВПР. Според административния съд дадената от органа оценка на Филипова - 5 неприемливи резултати, мотивите с които възражението срещу нея не е прието и докладите на Инспектора на M3, не могат да заместят мотивите на органа, защото те не са изложени в самия акт, а са дадени при неговото оспорване. Макар правилно да е посочил, че е допустимо мотивите на акта да бъдат дадени в други документ по преписката, съдът е преценил, че такива липсват. Крайният извод е, че по отношение на Филипова в атакуваната заповед не са посочени правни и фактически основния, въз основа на които не й е определено и начислено ДВПР, квалифицирано и като съществено процесуално нарушение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Не е налице въведеното касационно основание за неговата недопустимост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е редовно сезиран, тъй като заповед РД-01-143/17.10.2022 г. на директора на РЗИ - Враца има белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Жалбата срещу нея е породила правен спор по чл. 124 ЗДСл, съгласно който споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на АПК. Касае се за спор относно елемент от брутната заплата по смисъла на чл. 67, ал. 1 ЗДСл, който се включва в съдържанието на служебното правоотношение. Това повелява и задължителната съдебна практика по т. 6 от тълкувателно постановление 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. 2/2014 г., на ОСГК на ВКС и ВАС, че правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 ЗДСл и са административноправни. Споровете, извън тези по Глава шеста на ЗДСл Прекратяване на служебното правоотношение, които не произтичат от незаконосъобразни действия или бездействия на административния орган се предявяват по общия исков ред. В случая не се претендира заплащането на конкретни суми за да се инициира исково производство, а се твърдят именно незаконосъобразни действия и актове на административен орган, което определя подсъдността на административния съд. С оспорената част от заповедта директорът на РЗИ - Враца, в резултат на изпълнение на предоставеното му законово правомощие е разпоредил неизплащане на ДВПР, представляващо изрично властническо волеизявление, с което едностранно са засегнатите правата и законните интереси на Филипова. По отношение съответствието с материалния закон и обосноваността на атакуваното решение, касационният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за нарушение във формата и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на мотиви, поради непосочване на фактически и правни основния в оспорената заповед. Правните основания несъмнено са записани пряко в заповедта и това са разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 5, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 ЗДСл, чл. 107а, ал. 14, т. 5, ал. 15 и ал. 16 КТ и чл. 31, ал. 4 от Вътрешните правила за заплатите на РЗИ - Враца, регламентиращи реда и условията при които държавните служители могат да получат ДВПР. Фактическите основания за отказа на Филипова да бъде изплатено допълнително възнаграждение са посочени в приложените по преписката документи, с които Филипова е била запозната. Това са формулярът на дадената й оценка 5 неприемливи резултати, също мотивите с които възражението срещу оценката не е прието и докладите на Инспектора на M3. Както и административният съд е отбелязал, съгласно многогодишната съдебна практика дадена още с тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени отделно от административния акт и не е необходимо да съвпадат по време с издаването му. Възможно е те да предхождат постановяването на акта и да се съдържат в други документи, съставени с оглед предстоящото му издаване. Така е процедирано в случая с издаването на формуляра за оценка и обсъждане възражението на Филипова. Противно на приетото от първоинстанционния съд, същите не са дадени при оспорването на заповедта, а я предхождат. Неправилността на атакуваното съдебно решение на горесопоченото основание налага неговата отмяна и разрешаване на правния спор за законосъобразността на заповед РД-01-143/17.10.2022 г. по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и ал. 7 ЗДСл, брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, каквито са и тези по т. 5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати, а съгласно ал. 8 допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал. 3. Предвид нормата на § 2, ал. 1 от приетата на това основание Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, определянето на индивидуалните размери на ДВПР и получаването на средства за тях от служителите в РЗИ - Враца е регламентирано в утвърдените от директора Вътрешни правила, цитирани по-горе. Както е установил и административният съд, в чл. 27 от тези правила е предвидено, че служителите получили оценка неприемливи резултати за съответния период, не получават ДВПР. В процесния случай е безспорно установено, че Т. Филипова, която е полагала труд по служебно правоотношение за процесния период като главен секретар в РЗИ - Враца, е получила именно оценка неприемливи резултати за периода, поради което ДВПР не й се следва. Конкретните мотиви за оценката относно равнището на изпълнение на длъжността от служителя са въпрос по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. При тези данни се налага извод за неосъществяване на предпоставките държавният служител да получи ДВПР за месец октомври 2022 г. Законосъобразността на заповед РД-01-143/17.10.2022 г. не е опорочена и не са налице приетите от първоинстанционния съд нарушения. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК трябва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна бъде отхвърлена. Предвид изхода на процеса и с оглед направеното искане от касатора за присъждане на направените разноски по делото, в съответствие с чл. 143, ал. 1 АПК такива следва да бъдат присъдени, като Филипова бъде осъдена да заплати на РЗИ - Враца поисканите с нарочния списък разноски за двете инстанции в размер на 570 лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие.