Определение № 654 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 397/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. М. М. С. и П. Т. С. са подали частна жалба срещу разпореждане № 219 от 16 май 2012 г., постановено по гр.д. № 1118 от 2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната касационната им жалба срещу решение № 622 от 29.12.2011 г. по в. гр.д. № 1118 по описа за 2011 г. на Пловдивския апелативен съд поради непривеждането й в указания едноседмичен срок в съответствие с изискванията на чл.284 ГПК. Считат, че разпореждането е неправилно защото указанията са били изпълнени. Ответниците К. П. С. и Т. П. С. са взели становище по частната жалба. Развиват съображения, че неправилно касационната жалба на М. М. С. и П. Т. С. е върната, тъй като те са в известност, че след второто съобщение нередовностите й са били изправени. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема следното от правна и фактическа страна: Подадената частна жалба е допустима, защото е депозирана от надлежни страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но същата е неоснователна. С разпореждане № 340 от 5.03.2012 г. касационната жалба на М. М. С. и П. Т. С. е била оставена без движение защото липсва изложение, съответстващо на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК и не отговаря на изискванията на чл.284, ал.3 ГПК. Не е представен и документ за внесена държавна такса от 30 лв. по сметка на ВКС. Това разпореждане е съобщено на М. М. С. и П. Т. С. чрез техния адвокат пълномощник К. Я. на 27.04.2012 г. В указания срок в Пловдивския апелативен съд не са постъпили книжа от които да се направи извод, че жалбата е приведена в съответствие с изискванията на закона. Действително по делото е постъпило на 7.06.2012 г. с вх. № 3717 допълнително становище по касационната жалба, в което М. и П. С. са изложили основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, включително нищожност на съдебния акт, а също така са навели основания за допускането му до касационна проверка. Към “уточнението “ са приложили и вносна бележка, установяваща, че са превели по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. Това обаче е станало след изтичането на срока, даден им с първото съобщение поради което Пловдивския апелативен съд правилно е счел, че правата за подаване на касационна жалба са били погасени поради неизпълнение на процесуалните задължения на жалбоподателите в указаните срокове. Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,