Определение № 476 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 341/2012 г.

Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК. С определение №1097/19.10.2012 г. по гр.д.№341/2012 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение №304/06.12.2011 г. по гр.д.№396/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ІІ граждански състав. С молба, вх.№26616/02.11.2012 г. процесуалният представител на ответника по касационната жалба Б. Ц. Г. – адв. Н. К., е поискала присъждане на разноски за касационното производство, като твърди, че същите са поискани с отговора на касационната жалба като е представен и договор за правна помощ №[ЕГН]/29.02.2012 г. Ответникът по молбата и касационен жалбоподател е депозирал отговор по чл.248, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя е и основателна. От съдържанието на отговора по чл.287 ГПК е видно, че се съдържа искане за разноски за касационното производство. Налице е и договор за правна защита и съдействие от 29.02.2012 г., сключен между ответника по касация и адв. Н. К., от който се установява, че последната е получила възнаграждение от клиента си в размер на 375 лева. По изложените съображения молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде уважена, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 375 лева – деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл.248, ал.1, предложение първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,