Определение № 10392 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9220/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Т. Б., [ЕГН] с адрес: гр. София, [улица], против Определение № 16967 от 19.05.2025 г. по адм. дело № 1692 / 2025 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. С Определение № 16967 от 19.05.2025 г. по адм. дело № 1692 / 2025 г. Административен съд София - град е оставил без разглеждане жалбата на Т. Б., срещу Разпореждане № 214-00-10340-3 от 02.09.2024 г., на ръководителя на осигуряването за безработица, с който се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а производството по делото е прекратено, поради недопустимост на жалбата, а от там и на съдебното оспорване във връзка с нормата на чл.118 ал.1 КСО и предвид факта, че същото е било оспорвано по административен ред, а жалбата й – оставена без разглеждане с нарочен акт. Определението е недопустимо. За да прекрати производството по дело № 1692/2025, Административен съд - София град е приел, че жалбата е недопустима. В мотивите на Определението, подлежащо на контрол, съдът е посочил, че разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО подлежат на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ), а на съдебен контрол подлежи решението на по-горестоящия административен орган- чл. 118, ал. 1 от КСО. Съдът е приел, че липсва годен за обжалване административен акт съобразно правилата на КСО и предвид факта, че Разпореждане № 214-00-10340-3 от 02.09.2024 г., на ръководителя на осигуряването за безработица е било оспорвано по административен ред, а жалбата й – оставена без разглеждане с нарочен акт. С Определение № 9695 от 20.03.2025 г., Административен съд София-град, е разделил производството по адм. дело № 1692 образувано по жалба на Т. Б., срещу Определение № 1040-21-21/17.01.2025г. на директора на ТП на НОИ и срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ София-град, постановен във връзка с жалбата й срещу Разпореждане № 214-00-10340-3 от 02.09.2024г., с което и е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Съдът е постановил по адм. дело № 1692/2025 да продължи разглеждането на жалбата на Т. Б. срещу Определение № 1040-21-21/17.01.2025г. на директора на ТП на НОИ. Изготвени са служебно заверени от книжата по делото, които са докладвани на Председателя на Административен съд София - град за образуване на ново дело по жалбата на Т. Б., срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ София-град постановен във връзка с жалбата й срещу Разпореждане № 214-00-10340-3 от 02.09.2024 г. с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица и разпределянето му на принципа на случайно разпределение на делата на друг докладчик. Касационният състав на съда отчита, че с Определение № 16967 от 19.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1692/2025 г. по описа на Административен съд София - град, се оставя без разглеждане жалбата на Т. Т. Б., срещу Разпореждане № 214-00-10340-3 от 02.09.2024 г., на ръководителя на осигуряването за безработица, с който се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54а от КСО. Наред с този първоначален акт налице е наличен акт на горестоящ административен орган, по който съдът е дължал произнасяне, като подлежащ на съдебен контрол. Административен съд София - град е постановил оспореното в настоящото производство определение по първоначалния административен акт като не се е произнесъл по заявения спорен предмет, а е контролирал незаявен предмет, което обосновава неговата недопустимост. По изложените съображения обжалваното Определение като постановено по различен предмет от този на оспорване, следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на друг състав на Административен съд София - град за ново разглеждане на жалбата на Т. Б., срещу Определение № 1040-21-21/17.01.2025г. на директора на ТП на НОИ. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение