Определение № 633 от 10.12.2010 г. на ВКС по д. № 608/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. срещу въззивното определение на Софийски градски съд /ГС/ по ч.гр.д. №8501/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата й молба поради неотстранени нередовности, на осн. чл.129 от ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима. Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторката се позовава и на трите точки, без да сочи конкретно постоянна и задължителна практика на ВКС по т.1 и 2, а на т.3 – само формално, без да обосновава специфичните й предпоставки /ТР №1/10 г. на ОСГТК/. Поставя като разрешени в противоречие с практиката на ВКС и значими за спора и точното прилагане на закона процесуалните въпроси: допустимо ли е съдът да иска от страната сама да определя основанието на иска си; длъжен ли е съдът да го определи при посочените в обстоятелствената част на исковата молба факти; следва ли съдът да напъти страната към определени процесуални действия и каква е правната същност и рамката на служебното начало? В случая първоинст. съд е дал на ищцата подробни указания да отстрани нередовностите в исковата си молба с разпореждане от 22.12.09 г. От тях касаторката е изпълнила указанието по т.1, като е посочила наименование и адрес на ответника и частично – по т.2, като е посочила, че претендира обезщетение в размер на две брутни заплати за това, че е карана да работи през времето, когато е била в болнични и тр. договор с нея е бил прекратен в деня на завръщането й, на осн. чл.71, ал.1 от КТ, без срокът му да е удължен със срока на отпуска по болест. Не са изпълнени останалите указания с посочване: за какъв период се претендира обезщетението; дали е за оставане без работа, ако се твърди незаконност на уволнението с искане за отмяната му или е за вреди от тр. злополука и професионална болест; на данни за конкретното тр. правоотношение и основанието- договорът, за възникването му/ т.2,3 и 4 от разпореждането/. При тези данни изводът на въззивния съд, че исковата молба е останала нередовна, защото не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането – чл.127,ал.1,т.4 от ГПК, и не може да се определи спорното право като предмет на делото, не противоречи на практиката на ВКС. Съдът се произнася по обстоятелствата, на които се основава искът, посочени в исковата молба, и въз основа на тях определя спорното право и квалификацията на иска. Ако страната, въпреки дадените й подробни указания и възможности да уточни обстоятелствената част на исковата молба, не го е сторила в достатъчна за определяне предмета на спора степен, исковата молба подлежи на връщане като нередовна. Това, както и служебното и диспозитивно начало, като основни положения в процеса не са нови, широко застъпени са в практиката и свързаните с тях въпроси на касатора - макар и значими за защитата й, не са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.