Определение № 12556 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10698/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на секретар на Община Варна срещу определение № 8577/28.08.2024 г., постановено по адм.д.2742/2023 г. по описа на Административен съд – Варна (АС-Варна). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в частната жалба като се акцентира върху обстоятелството, че в определението, което е обжалвано с върната частна жалба е определен срок за неговото обжалване, а и съдът е дал указания за внасяне на държавна такса с предупреждение, че при неизпълнението им частната жалба ще бъде върната като нередовна, а не като недопустима. Не претендира разноски. Ответникът СНЦ Отворен обществен съвет на протестиращите оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 8577/28.08.2024 г., постановено по адм.д.2742/2023 г. по описа на АС-Варна е върната частната жалба на секретаря на Община Варна, подадена против определение № 5686/03.06.2024 г., постановено по адм.д. 2742/2023 г. по описа на Ас-Варна, с което е изменено решение № 4111/19.04.2024 г. по същото дело в частта му относно разноските като е осъдена Община Варна да заплати разноски в размер на 310 лв. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК във връзка с чл. 248, ал. 3, изречение второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) като е изложил съображения за недопустимост на върната частна жалба като подадена срещу необжалваем съдебен акт. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Решение № 4111/19.04.2024 г., постановено по адм.д. 2742/2023 г. по описа на АС-Варна е постановено в производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). На основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Следователно и определението, с което това решение се изменя в частта му относно разноските не подлежи на касационно оспорване ( чл. 248, ал. 3, изречение второ от ГПК). Обстоятелството, че първоинстанционният съд неправилно е вписал в този съдебен акт възможност да бъде обжалван и е определил срок за това, респективно е изискал внасяне на държавна такса за подадената в този срок частна жалба, не е в положение създаде право на жалба, каквото не възниква по силата на закона. Правото на (частна) жалба е регламентирано в съответния процесуален закон и е процесуално недопустимо да се създава от инстанцията, чийто акт се иска да бъде контролиран. Съдебните актове по движение на делото е възможно да окажат влияние върху сроковете и редовното упражняване на правото на жалба, но не и върху нейната допустимост. Допуснатите неточности при определяне на срок за подаване на жалба и администриране на частната жалба не са в състояние да породят право на обжалване по отношение на необжалваем съдебен акт, каквото е определение № 5686/03.06.2024 г., постановено по адм.д. 2742/2023 г. по описа на АС-Варна. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. С оглед характера на спора и липса на претенция за разноски, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение