Определение № 482 от 26.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 976/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Ликата България“ ООД чрез управителя И. К. С. обжалва определение № 207 от 22.03.2023 г. по т.д. 229/23 г., САС, VI-18 състав, с което му е назначен особен представител на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК и е определил, че „Ликата България“ ООД следва да внесе 800 лв, разноски за възнаграждение на особения представител. Били налице явно противоречиви позиции на двамата управители на дружеството-ответник и въззивен жалбоподател, които можели само заедно да представляват дружеството, но интересите на дружеството били изцяло защитени, с оглед подадената въззивна жалба. Особеният представител нямало да промени обстоятелството, че е подадена въззивна жалба дори и да не я поддържа. Интересите на дружеството били защитени и не се налагало назначаване на особен представител. Моли да се отмени посоченото определение. С. Р. К. чрез адв. С. Д. е подал отговор на частната жалба. В него е посочил, че подадената въззивна жалба е недопуситмо. Обжалваното определение било необжалваемо и съответно частната жалба също била недопустима. Счита, че следва да се върне като нередовна, тъй като не е изрично предвидено обжалването й и не подлежи на обжалване. Депозираната частна жалба е неоснователна, защото двамата управители само заедно представлявали дружеството. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделнеие, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното определение № 207 от 22.03.2023 г. по т.д. 229/23 г., САС, ТО, е приел, че с решението на първоинстнационния съд са уважени исковете на ищеца, С. Р. К. срещу „Ликата България“ ООД, с правно основание чл. 74 от ТЗ. Срещу това решение била подадена въззивна жалба от ответното дружество. Установено е, че съгласно вписванията в Търговския регистър, дружеството-въззивник осъществява представителство от двама управители, като представителната власт е само заедно. Въззиваемата страна – ищец в производството по делото, е управител на дружеството. Това е обусловило извод за въззивния съд, че е налице противоречие, в интересите на страните и е необходимо назначаване на особен представител на въззивника – търговско дружество. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за разглеждане на подадената частна жалба. На обжалване, с частна жалба, по реда на чл. 274, ал. 2 вр. ал.1, т. 1 и т. 2 от ГПК подлежат само актовете на съда, които са или преграждащи развитието на делото, или актовете на съда, които са изрично предвидени като обжалваеми от законодателя в съответната процесуална норма. Обжалваното определение за назначаване на особен представител и определяне на възнаграждение не е преграждащо развитието по делото. Същото е постановено на основание чл. 29, ал.4 от ГПК. Предпоставките за назначаване на особен представител, определени в тази норма, се преценяват от съда, разглеждащ делото. Евентуално, тези предпоставки могат да бъдат преценени по реда на инстанционния контрол на постановеното по делото съдебно решение. Законодателят не е предвидил самостоятелно обжалване на акта, постановен на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК, за проверка на тези предпоставки. Поради изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд