Определение № 5 от 10.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 718/2010 г.

По жалба на Е. Ш. Ю. срещу наказателно постановление № 3083/24.06.2010 г. на зам.директора на ТД на НАП-гр.Варна било образувано анд № 1013/10 г. по описа на Районен съд-гр.Силистра. С определение от 17.11.2010 г. СРС прекратил производството по делото и изпратил същото по подсъдност на РС-гр.Р.. С разпореждане от 10.12.2010 г. по чнд № 1027/10 г. съдия-докладчик при РРС прекратил производството по делото и изпратил същото на ВКС по компетентност с оглед на правомощията по чл.44, ал.1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че делото е подсъдно на СРС. Като съобрази горното и след проверка на относимите обстоятелства, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Съгласно чл.59, ал.1 ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, което обстоятелство подлежи на установяване от обстоятелствената част на оспореното постановление – чл.84 ЗАНН, във връзка с чл.36, ал.3 НПК. Мотивите на цитираното по-горе определение на СРС са повече от декларативни. В тях не се съдържат съображения за това, че местоизвършването на нарушението е в района на РРС, което е обяснимо - в обстоятелствената част на постановлението липсват конкретни данни за това. Последната констатация указва на приложението на чл.36, ал.3 НПК (произтичащо от чл.84 ЗАНН), а оттук и на разрешаването на повдигнатия спор за подсъдност в полза на Районен съд-гр.С.. Водим от горното на основание чл.44, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение