Определение № 1236 от 23.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4685/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител инспектор В. против въззивно решение № 124 от 8.07.2022г. по в.гр.д. № 143 по описа за 2022г. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено решение № 102 от 12.04.2021г. по гр.д. № 1581/2018г. на ОС Бургас в частта за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.142, ал.1,вр. ал.2, т.2 ЗПКОНПИ, вр.§5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ срещу М. К. Ж. за отнемане на имущество на следните суми: 1 270евро, равняващи се на 2 483.91лв., представляваща извършени вноски по сметка в спестовен влог в евро в „Юробанк България“АД, сума в размер на 7 450 евро, равняваща се на 14 570.93лв., представляваща извършени вноски по сметка в спестовен влог в евро в „Юробанк България“АД и сума в размер на 12.21евро, равняваща се на 23.87лв., представляваща извършени вноски по сметка в спестовен влог в евро в „Юробанк България“АД, всички с титуляр М. К. Ж.. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен в обжалваната от Комисията част, възприемйки даденият от първата инстанция отрицателен отговор на приетия за основен спорен по делото въпрос: дали следва да бъдат включени в подлежащото на отнемане имущество внесените и постъпили суми по банковите сметки на проверяваното лице, за които не се установява законно основание, които обаче не са налични към датата на завеждане на иска. Приел е, че предмет на отнемане може да бъде „само наличното към края на проверявания период имущество, което съществува в патримониума на проверяваните лица“. Посочил е, че тезата за отнемане на равностойност на неналично имущество е в противоречие с целта на закона за предотвратяване на обогатяване на лицето чрез използване на незаконно придобитото имущество. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът касаторът оспорва тези изводи и във връзка с основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поставя следните въпроси: 1. Представлява ли „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, респ.§1,т.1 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съгласно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ и нормата на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето към края на проверявания период?, 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на внесените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума ан лицето към края на проверявания период и не е установено преобразуването им в други имущество? и 3. Дължи ли Комисията държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена от нея срещу решение по предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 или ал.2 ЗОПДНПИ/отм./,респ.чл.153, ал.1 или ал.2 ЗПКОНПИ? Прилага множество решения, на които счита, че въззивният акт противоречи. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. С определение № 1157 от 17.05.2023г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС. Към настоящият момент същото е постановено, което налага възобновяване на производството и произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба. Съгласно тълкувателно решене № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС – т.1: „Н е представляват „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“ и т.2: „Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в потримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. Доколкото с така цитираното тълкувателно решение, се дава точен отговор на поставените първи два въпроса, то по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото въззивният съд е постановил акта си в съответствие с вече уеднаквената съдебна практика по поставените въпроси. Третият поставен от касатора въпрос не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и доколкото не е от значение за изхода на спора, за него не са налице предпоставки за надлежно общо основание за допустимост, съгласно дадените указания с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд