Определение № 629 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 586/2009 г.

Производството е по чл. 274-278 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Ц. А. от гр. С. срещу определение № 251 от 21.05.2009г. по ч.гр.д. № 182/2009г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 1027/18.12.2008г., подадена от А. А. против Висшия а. съвет. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС взе предвид следното: За да остави без разглеждане жалбата на А. А. съдът е приел, че не е компетентен да се произнесе по направените в жалбата на А. искания срещу Висшия а. с., а именно да се задължи Висшия а. с. да предостави отговорите от писмената му работа и да се установи, че писмената му работа от 16.11.2008г. неправилно е оценена „неиздържал”. ВКС е приел, че в процедурата за приемане в адвокатската колегия и вписване в регистъра на адвокатската колегия и Единния регистър на адвокатите при Висшия а. с., Върховният касационен съд се произнася само в хипотезите на чл. 7, ал. 5 и чл. 9, ал. 6 от Закона за адвокатурата. В случая не се обжалват актове на Висшия а. с. от посочения вид. Определението е правилно. Съдебен контрол на актове на Висшия а. с. във връзка с провеждането на изпит за адвокати и младши адвокати, е предвиден в чл. 7, ал. 5 ЗА относно решението и мълчаливият отказ на адвокатския с. по чл. 6, ал. 2 ЗА, и в чл. 9, ал. 6 ЗА относно отказът за вписване и за издаване на адвокатска карта. Жалбата на А. А. не е против някои от посочените актове или отказ от издаване на решение от Висшия а. съвет. Жалбата съдържа искания да се задължи Висшия а. с. да предостави писмената работа на жалбоподателя и с решението си ВКС да приеме за установено, че писмената му работа от 16.11.2008г. ”решаване на казуси” неправилно е оценена „неиздържал”. На Върховния касационен съд не е предоставена компетентност по така формулираните от жалбоподателя искания. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, основани на чл. 2 ГПК. Субективните права съществуват само по силата на правната норма, която определя съдържанието им и начина на защита. Нито Закона за адвокатурата, нито Наредба № 2 от 29.10.2004г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати /ДВ бр. 99/2004г./ признават право на преразглеждане на писмената работа от изпита и оценяването й от съда. По изложените съображения определението на ВКС, ІV г. о. е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение