Определение № 9892 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 във вр. с §2 ДР на ДОПК. Образувано е по частна жалба от Н. Белчев от гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Определение № 6399/26.07.2023 г., постановено по адм. д. № 2294/2023 г. по описа на Административен съд – София град / АССГ/, с което е оставена без разглеждане подадената от същия жалба и е прекратено производството по делото, като в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Частният жалбоподател поддържа, че е атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговото отмяна. Изтъква, че първостепенният съд не е спазил указанията на ВАС, дадени с Решение № 1965/22.022023г. по адм. дело № 4789/2022г. и не е разгледал спора по същество. Сочи, че по идентичен начин е процедирал и в предходни данъчни периоди, в рамките на които е искал издаването на удостоверение за местно лице, а са приемани решения за отказ. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като претендира и присъждане на сторените разноски. Ответникът по частната жалба – Орган по приходите при ТД на НАП – София не изразява становище по основателността й. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Производството по адм. дело № 2294/ 2023г. по описа на АССГ е образувано в изпълнение на Решение № 1965/22.022023г. по адм. дело № 4789/2022г. по описа на ВАС, с което е обезсилено Решение № 931 от 17.02.2022г. по адм. дело № 8691/2021г. по описа на АССГ е делото е върната за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане решаващият състав е осъществил дължимата преценка на допустимостта на предявената жалба, в резултат на която е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т.1 АПК. Горният извод е мотивиран от обстоятелствената част на предявената жалба и уточнителната молба от 18.04.2023г., в които се сочи, че се оспорват издадените удостоверения за местно лице „ като документи с невярно съдържание“, както и, че целта на Н. Белчев е била да получи отказ за издаване на удостоверение за местно лице. При така очертания предмет на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че се оспорва съдържанието на документи, което по аргумент от чл. 95, ал.2 ДОПК е недопустимо. Поради това е достигнал до заключението, че оспорените удостоверения не подлежат на обжалване, с оглед на което предявената жалба е недопустима. Така постановеното определение е правилно. Съобразявайки указанията на ВАС, първостепенният съд е обсъдил приложимите разпоредби на чл. 88 - чл. 95 ДОПК, регламентиращи процедурата по искания за издаване на документ и хипотезите, при които е допустимо обжалване по административен и съдебен ред. Въз основа на конкретен анализ на обстоятелствената част на предявената жалба и депозираната уточнителна молба обосновано решаващият състав е приел, че предмет на оспорване са посочените три удостоверения за местно лице, издадени по искане от Н. Белчев от орган по приходите при ТД на НАП- София. С тези удостоверения не е отказано издаването на документ, а е уважено искането на лицето, с оглед на което правилно е заключението, че не е налице годен предмет на обжалване както по административен, така и по съдебен ред. Този извод следва пряко от разпоредбите на чл. 92, ал.1 и чл. 95, ал.1 ДОПК. На практика, както и самият жалбоподател е посочил, той е оспорил съдържанието на издадените му документи поради целения от него отказ за това, но по аргумент от чл. 95, ал.2 ДОПК това е недопустимо. Като е приел същото и на основание чл. 159, т.1 АПК вр. с §2 ДР ДОПК е оставил без разглеждане предявената жалба и е прекратил производство, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл.236 във вр. с чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение