Определение № 380 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4790/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение30.03.2017reporting judge Борислав Белазелков
Ruling
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5214/21.06.2016 на Софийски градски съд по гр. д. № 1968/2016. ОСЪЖДА „ Т. С.“ ЕАД, да заплати на К. Т. К. от София сумата 1.200,00 лева разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Grounds
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 5214/21.06.2016 на Софийски градски съд по гр. д. № 1968/2016, с което е потвърдено решение № III-81-117/13.10.2015 на Софийския районен съд по гр.д. № 36471/2015, с което са уважени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от юрк. Б. К., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси кои ръководни длъжности попадат в кръга "ръководство на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3 КТ, за значението при преценка дали уволненото лице заема ръководна длъжност, има ли подчинени служители и колко на брой, за значението на пряката подчиненост на служителя на изпълнителния директор на дружеството, за задължението на съда да изследва функциите на длъжността и мястото й в цялостната структура на предприятието или е достатъчно да се вземат предвид само трудовите функции на служителя, съобразно задълженията му по длъжностна характеристика, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и се разрешават противоречиво от съдилищата, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика на ВКС. Ответникът по жалбата К. Т. К., представляван от адв. В. Д. от ПАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а въззивното решение е по същество правилно. Претендира направените разноски в касационното производство. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че считано от 30.11.1973 г. ищецът е работил при ответника като „Ръководител транспорт” в отдел „Транспортни средства и механизация“, дирекция „Експлоатационна дейност“, като на основание чл. 328, ал. 2, вр. с чл. 326, ал. 2 КТ със заповед № 482/28.04.2015 трудовото правоотношение между страните е било прекратено поради сключен договор за възлагане на управление на търговското дружество от 31.07.2015 г. Съдът е приел, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта е издадена при липса на една от предпоставките по чл. 328, ал. 2 КТ, като уволненият служител не е заемал ръководна длъжност. Изложени са съображения, че като възложените му дейности са организационни и изпълнителски и не засягат ръководството на част или етап от трудовия процес, а липсата на ръководен характер на длъжността съдът извлича и от посочените организационни връзки на подчиненост и взаимодействие с ръководител на отдел „Транспортни средства и механизация“, пред когото се отчита, както и от обстоятелството, че е налице опосреденост от други служители в организационно-йерархическата структура между длъжността на ищеца и изпълнителния директор. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, съгласно която ръководна е длъжността на лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и че характерът на длъжността (ръководна) зависи не само от нейното наименование, а се определя от трудовата функция и задълженията, посочени в длъжностната характеристика. При преценка дали дадена длъжност е "ръководна" следва да се преценява конкретно при всеки случай, като критерият за преценка освен задълженията по длъжностна характеристика следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. Обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят е имал ръководни (управленски функции) и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието. На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски в размер на 1.200 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Cited provisions
7- чл. 288 ГПК
- чл. 326, ал. 2 КТ
- чл. 328, ал. 2 КТ
- чл. 1
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 328, ал. 2
- чл. 344, ал. 1, т. 1