Решение № 7815 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2015 г.

Решение № 7815 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба на "Л. Н. Б." АД против решение № 1287 от 23.07.2015 г., постановено по адм. дело № 665/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. И. се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на преценката на съда относно съобразяване на административния акт с целта на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като се отмени изцяло оспорения административен акт, а в условията на евентуалност - само в частта, налагаща ефективно внасяне на ДДС. П. се разноски за двете инстанции. Ответникът - началникът на митница Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на "Л. Н. Б." АД против решение № 32-24983/11.02.2015 г. на началника на М. Б.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, в съответствие с процесуалноправните разпоредби и при спазване на материалноправните изисквания и целта на закона. Обосновал е извод, че ДДС не е дължим самостоятелно по трите спорни фактури, тъй като разходите по тях са елемент от данъчната основа, която се формира за всеки конкретно осъществен внос. Н. е заключение за неоснователност на възраженията на жалбоподателя за двойно събиране на ДДС за внесените стоки по ЕАД и за нарушаване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Обжалваното решение е правилно. С оспорения в първоинстанционното производство административен акт № 32-24983/11.02.2015 г. на началника на митница Б. на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС е определена данъчната основа при внос на стоките, поставени под митнически режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба, с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз" (код 4500) по ЕАД 14BG001013Н000026; ЕАД 14BG001013Н000077; ЕАД 14BG001013Н000085; ЕАД 14BG001013Н000117; ЕАД 14BG001013Н000125 и ЕАД 14BG001013Н000141. На основание чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС и чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92 г. е определена обща стойност на ДДС при внос на стоките по тези ЕАД, дължимия за вземане под отчет по реда на чл. 220, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 и за досъбиране ДДС в размер на 10 242,42 лева. В хода на последващата проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ е установено, че част от общата стойност на представените фактури № 665/30.06.2014 г. и № 675/31.07.2014 г., издадени от ПАЛМАЛИ ГХВА-клон България и фактура № 423/31.07.2014 г., издадена от "К. и. с." ООД с получател "Л. Н. Б." АД, относно разходите, направени по тях, са относими към стоките, поставени под митнически режим по процесните ЕАД, касаещи услугите за извършената обработка и инспекция на кораби. Установено е, че сумите за извършените разходи за посочените услуги съставляват разходи, свързани с международния транспорт на стоките до първо местоназначение на територията на страната, не са включени от получателя в данъчната основа при вноса на стоката по чл. 16 ЗДДС, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС със стойността на тези доставки е увеличена данъчната основа и съответно е определен ДДС за довнасяне. При правилно установени факти, които се подкрепят от събраните по делото доказателства, съдът е направил обосновани правни изводи. Съгласно чл. 56 ЗДДС начисляването на данъка при внос на стоки по чл. 16 ЗДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗДДС предвижда, че начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове. Обосновано съдът е приел, че оспореното решение на началника на митница Б. е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е направил разграничение между двете отделни производства за осъществяване на "последващ контрол на декларирането" по чл. 84 и по чл. 84а - 84л ЗМ, като е достигнал до законосъобразен извод, че в случая е извършена повторна проверка на декларацията по реда на чл. 84, ал. 1 ЗМ, за която процедура законът не поставя изискване за издаване на заповед за възлагане. Чл. 78, ал. 3 от Регламент 2913/92, съответно чл. 84, ал. 3 ЗМ задължават митническите органи да вземат необходимите мерки когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, като отчитат новите обстоятелства. В хода на извършената повторна проверка е установено, че митнически режим с код 4500 е приложен на основата на непълни данни. Независимо от обстоятелството, че производството в конкретната хипотеза е започнало с нарочен акт, то невръчването му не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят е участвал в административното производство, представял е доказателства и правото му на защита не е нарушено. Законосъобразно е заключението на съда, че са изпълнени материалноправните изисквания на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 (редакция - ДВ, бр. 101/2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) ЗДДС. С. тази норма данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Правилно съдът е приел, че данъчната основа следва да се формира, като в нея се включат разходите за посочените услуги по трите фактури, свързани с международния транспорт на стоките до първото им местоназначение на територията на страната. Тези доставки попадат в обхвата на чл. 31, т. 5, б. "а" във вр. с § 1, т. 28 ДР ЗДДС и са с нулева ставка. Обстоятелството, че издателят на фактурите е вписал в тях данъчна ставка от 20 % и съответно жалбоподателят е заплатил стойността на услугите с включено ДДС, не изключва приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС и не обуславя извод за двойно начисляване на данък. Размерът на начисления данък по фактурите за извършените разходи, свързани с международния транспорт на стоките, може да се коригира съгласно чл. 36а, ал. 3, т. 1 по реда на чл. 116 ЗДДС. Основният довод в касационната жалба е за неправилната преценка на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона. Възражението е направено и в първоинстанционното производство, обсъдено е в мотивите на съдебното решение и обосновано е прието за неоснователно. Според чл. 1 ЗДДС целта на закона е облагането с данък върху добавената стойност. В случая административният орган е имал задължение да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС, поради което е определил нова данъчна основа на стоките, предмет на вноса съобразно новите обстоятелства, установени в хода на повторната проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ. Правилно съдът е приел, че не е налице нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК. Началникът на митница Б. е действал в условията на обвързана компетентност и на него не му е предоставена възможност за избор между две или повече законосъобразни разрешения, за да избере по-благоприятното за жалбоподателя. Нормата на чл. 6, ал. 3 АПК визира действия на административния орган в условията на оперативна самостоятелност, поради което изложените в тази насока съображения не се споделят от настоящия състав. Цитираната съдебна практика на Върховния административен съд е неотносима за случая. Предвид изложеното и при извършената по чл. 218, ал. 2 АПК проверка касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника в полза на митница Б. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.