Определение № 5797 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4118/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу Определение №2545 от 05.03.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение, по адм. дело №2352/2024 г. С определението е оставена без разглеждане частната жалба на АПИ срещу Определение № 155 от 15.01.2024 г., постановено по КАНД № 28/2024 г. на Административен съд (АС) – Русе и е прекратено производството по адм. дело №2352/2024 г. по описа на ВАС. Частният жалбоподател - АПИ счита, че определението е неправилно. Излага, че в определението на АС – Русе изрично е посочено, че то подлежи на обжалване пред ВАС. В случай, че определението беше изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както твърди ВАС, това следва да е изрично посочено в него. Напротив – на частния жалбоподател е събрана държавна такса. АС – Русе правилно е посочил възможността за обжалване на определението. Приемайки обратното ВАС е лишил АПИ от правото на инстанционна проверка на определението за спиране. Определението подлежи на обжалване, тъй като препятства хода на делото. В случай, че не е налице основанието, въз основа на което АС - Русе е спрял производството, то определението ще бъде неправилно. В компетенциите на ВАС е да реши дали е налице основанието посочено от АС – Русе за спиране на производството. ВАС неправилно е приел, че определението, с което се спира производството, поради отправено преюдициално запитване от друг съд, е еднакво и равносилно с определението, с което се отправя самото запитване. Страните по дело, по което производството е спряно на основание отправено преюдициално запитване по друго дело, не са легитимирани да участват в производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) и да защитят правата си. Ако определението за спиране в тази хипотеза не подлежи на обжалване, страните не биха могли да оспорят нито пред СЕС, нито пред по-горна инстанция извода, че отправеното преюдициално запитване не е от значение за решаване на спора помежду им. Съгласно чл. 631 ГПК изрично основание за спиране на производството при отправен преюдицнален въпрос е налице само в хипотезата, когато съдът, пред който делото е висящо отправя запитване към СЕС, тоест тази разпоредба се отнася единствено за съда, който отправя запитването. Недопустимо е да се изведе по тълкувателен път прилагането й в различна хипотеза. Незаконосъобразното спиране засяга правото на страната Агенция „Пътна Инфраструктура'* на достъп до правосъдие, като а същото време това спиране не почива на предпоставките, посочени в закона. Решението на СЕС има задължителна сила, но едва след като произнасянето с решение стане факт. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – "Мега транс 2008" ЕООД не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От фактическа страна по делото се установява, че производството пред АС – Русе е образувано по касационна жалба на АПИ срещу Решение № 742/13.11.2023 г., постановено по АНД № 942/2023 г. по описа на Районен съд (РС) – Русе, с което е отменен електронен фиш № 8504491839 на АПИ за налагане на имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за установено от електронната система за събиране на пътни такси, нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Тричленният състав на ВАС е посочил, че за да спре съдебното производство по делото АС - Русе е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/23 по отправено преюдициално запитване с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на АС – Хасково. Съдът е обосновал извод, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, който е идентичен от правна и фактическа страна с поставения пред СЕС, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. При така установеното тричленният състав на ВАС е приел, че частната жалба е процесуално недопустима. Посочил е, че съгласно чл. 229, ал. 1 АПК преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, вр. с чл. 144 АПК обаче предвижда изключение от това правило. Според текста на посоченото нормативно предписание определението на съда, с което делото се спира поради отправеното преюдициално запитване, не подлежи на обжалване. Действително законът не конкретизира дали въведената невъзможност за инстанционен контрол касае хипотезата, в която запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС), или касае и случаите, при които има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, което има значение за разглеждания спор. Доколкото обаче решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, забраната на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК е логично да обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спирането на производството във втория случай е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и съдебният състав, пред който са поставени същите правни въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Тъкмо затова и определението на съда, обективиращо преценката на съда, пред който делото е висящо и пряко зависимо от отговора по образуван от друг състав преюдициален спор, също е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК Предвид изложеното ВАС, тричленен състав е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Определението за спиране, което е обжалвано пред тричленния състав на ВАС, безспорно е преграждащо производството по делото, но то попада в приложното поле на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е изключена неговата обжалваемост. Разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК урежда изключение от общото правило, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК за обжалваемост на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на съдебното производство. Тази норма (чл. 631, ал. 1 ГПК) регламентира изрично, че не подлежи на обжалване определението за спиране на производството по делото, поради отправено до Съда на Европейските общности (сега Съд на Европейския съюз – СЕС) запитване за тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, което е от значение за правилното решаване на делото. Касае се за процесуална норма, съобразена с чл. 23 от Статута на СЕС. Останалите съдилища, които приемат, че решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване е относимо и обуславящо за решаване на висящ пред тях спор по същество по съответно дело, разполагат с процесуалната възможност мотивирано да спрат производство по делото до произнасяне на СЕС. Тази възможност за спиране на делото с определение от вида на обжалваното, е в унисон с изискването на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 4, §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) за прилагане на всички необходими мерки за ефективното функциониране на преюдициалното запитване и невъзможността за отправяне на друго преюдициално запитване по същия въпрос. Следователно, съдът пред който е висящо дело, чието решаване по същество е обусловено от произнасянето на СЕС, е длъжен да спре производството при установена относимост на нормите на правото на ЕС, чието тълкуване е поискано с отправеното вече от друг съд преюдициално запитване. Това задължение на съда е обвързано с преценката на изяснените по делото факти и обстоятелства, правната квалификация на висящия спор и относимост на норми от общностното право, чието тълкуване е предмет на вече отправеното преюдициално запитване - решение по дело Danske Slagterier срещу Bundesrepublik Deutschland, C-445/06 на СЕС. Следователно решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил преюдициалното запитване, което сочи на приложимост на уредената в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за обжалваемост на определението за спиране на производството, както за случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и за тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спецификата в случая е, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Следователно преценката на съда за относимост на въпросите, по които е отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС е суверенна, тъй като е обвързана с определяне на приложимото национално право и касае последващото произнасяне по същество, което не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол в частно производство. Именно поради тази специфика определението, с което е прието, че произнасянето по делото по същество е пряко обусловено от отговора на вече заявен преюдициален въпрос, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Необжалваемостта на определението за спиране на производството в обсъжданата хипотеза се извежда и от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел, насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се остави в сила, а частната жалба – без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия