Определение № 102 от 26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1104/2015 г.

Производството е по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК. Подадена е молба от ответника по касация [фирма] със седалище [населено място] за допълване на определението, постановено по реда на чл.288 ГПК на 3 ноември 2016 г. по т.д.№ 1104/2015 г., чрез процесуалния представител на дружеството адвокат С. Б., ВАК, с присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция в размер на 2800 лв. Касаторът [фирма] София не е взел становище по молбата за допълване на определението в срока по чл.248 ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, намира следното: Молбата за допълване е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл.248 ал.1 ГПК от заинтересована страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледано по същество, искането е основателно. С определението, чието допълване е поискано, въззивното решение на Варненския апелативен съд от 23.12.2014 г. по в.т.д.№ 601/2014 г. не е допуснато до касационно обжалване. С отговора на касационната жалба е поискано присъждане на разноски и са представени от молителя „Н. 10“ договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по касационното производство. От договора е видно, че страната е заплатила в брой сумата 2800 лв., представляваща уговорено възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба. Предвид изхода на спора молбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение