Определение № 532 от 03.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 493/2011 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. М. А. Г. обжалва определение № 1607 от 07.09.2011 г. по гр. д. № 2718/11 г. на Софийски апелативен съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че М. Г. и А. Г. са предявили иск за собственост на недвижим имот срещу Столична община. Видно от приложеното удостоверение, данъчната оценка на имота е 503 924.70 лв. Ищцата е подала молба за освобождаване от държавна такса и с разпореждане на Софийски градски съд е освободена от заплащане на държавна такса. С разпореждане от 20.05.2011 г. съдът е указал на ищците, че в едноседмичен срок следва да внесат по сметка на Агенция за вписвания 503.93 лв. за вписване на исковата молба и да представят доказателства за това, с оглед предприемане на мерки за служебно вписване на исковата молба. С молба от 06.06.2011 г. ищците са поискали от съда да удължи срока за представяне на доказателство за заплатена такса за вписване на исковата молба. С определение от 10.06.2011 г. съдът е удължил на основание чл. 63 ГПК срока с два месеца, считано от датата на която изтича първоначалния срок. С молба от 29.07.2011 г. ищцата е поискала удължаване на срока с още 30 дни след 06.08.2011 г. С разпореждане от 02.08.2011 г. съдът е оставил искането без уважение. С обжалваното определение САС е оставил частната жалба на ищцата срещу разпореждането на СГС без разглеждане, като е приел че то не е преграждащо, затова не подлежи на обжалване. Жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 274 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите изрично посочени в закона. В чл. 63 ГПК не е предвиденоче действията на съда по прилагане на нормата подлежат на самостоятелно обжалване, а от друга страна отказът от продължаване на вече продължен срок няма преграждащ производството характер. Следва да се посочи също така, че дори при постановен отказ от продължаване на срока, чрез обжалване на разпореждането срокът фактически е бил продължен и то с повече от 30 дни. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът