Определение № 266 от 15.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 879/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 96 от 18.06.2010 год. по гр.д.№ 208/2010 год. на Видинския окръжен съд. Касаторът сочи, че обжалва решението в тази негова част с която е отменено решението от 25.02.2010 год. по гр.д.№ 1703/2009 год. на Видинския районен съд досежно присъдената неустойка и е прогласена нищожността на клаузата за размера на неустойката по 6 бр.договори, като противоречаща на добрите нрави. Доводите по жалбата са свързани с неправилното тълкуване на договорните клаузи от страна на въззивния съд и оттук – неправилната правна квалификация на претендираното обезщетение – по чл.92 ЗЗД или по чл.86 ал.1 ЗЗД при изрично позоваване на недопустимост на въззивния акт. Т.е. доводите и по жалбата и по изложението са свързани с правната квалификация на иска, което води до проверка на решението и в тази негова част с която същата сума е присъдена на основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Позоваването на недопустимост на въззивния акт, поради произнасянето му по непредявен иск води до прилагането на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК – допускане на касационен контрол за произнасяне по допустимостта на решението на ВдОС. Таксата от 30 лв. е внесена. На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 432 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.