Определение № 60176 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 242/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. П. Г. и Н. П. Г. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. М. Г., против решение № III-246 от 25 септември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 2098/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас, с което се потвърждава решение № 2655 от 22 октомври 2019 г., постановено по гр.д. № 9231/2018 г. по описа на районния съд в гр. Бургас, за прогласяване за недействителен по отношение на „Темпъл 14“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, представлявано от У. Д., договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 23, т. V, рег.№ 15358, нот.д. № 546/28.11.2018 г. на нотариус В. Д. с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в службата по вписванията, с който дружеството продава на Г. самостоятелен обект в [населено място], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, и съответен процент идеални части от общите части на сградата, като сключен без представителна власт на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, и в тежест на касаторите са присъдени разноски. Касационният съд приема, че производството по делото следва да се спре до постановяване на решение по тълк.д. № 1/2020 г. по описа на ОСГТК, тъй като по твърдението на касаторите за недопустимост на въззивния съдебен акт ще следва да се съобразят разясненията, които ВКС ще даде в соченото тълкувателно решение по въпроса длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,