Определение № 8134 от 28.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6354/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Парти мениджмънт" ЕООД срещу определение № 4405 от 25.04.2024 г. по адм.д.№ 4191/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството жалба срещу заповед № Т-РД-15-385 от 12.04.2023г. на заместник-министър на туризма и искането на „Парти Мениджмънт” ЕООД за спиране на изпълнението на заповед № Т-РД-15-385 от 12.04.2023г. на заместник-министър на туризма, допуснато по силата на чл. 70, ал.4 от Закона за туризма и е прекратено производството по делото. Счита определението за неправилно. Неправилно съдът приел, че в жалбата не се съдържа оплакване за нищожност на административния акт. Излага доводи, че съгласно чл. 168, ал.2 АПК съдът следи служебно за валидността на акта и се произнася по нищожността на акта, дори да липсва искането за това. В жалбата са наведени доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закони несъответствие с целта на закона. На жалбоподателя не е дадена възможност да представи исканото от него копие на застрахователен договор, тъй като до него не е достигнало писмото за съобщаване на започналото административно производство. Административният орган не е положил усилия за уведомяване на жалбоподателя за започналото административно производство в съществено нарушение на принципите на административния процес, поради което обжалвания акт е нищожен. Жалбоподателят е имал сключена застраховка покриваща професионалната му отговорност като туроператор, без прекъсване в покритието, но поради пропуск не е представил копие на министъра на туризма, приложимата норма е била имуществена санкция по чл. 203, ал.1 от ЗТ., неправилно е приложен чл. 70, ал.2, т.11 ЗТ. Поради това счита, че обжалваната пред съда заповед е нищожна. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита жалбата за неоснователна, правилно е прието, че съгласно чл. 159, т. 5 АПК жалбата е просрочена, подадена след преклузивния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК Видно от гърба на последния лист с писмено изявление от управителя на дружеството заповедта е получена на 17.10.2023 г. и към момента на подаване на жалбата срокът за обжалване е изтекъл. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.230 АПК, на 29.04.2024 г, при получено съобщение за определението на 26.04.2024 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената жалба и прекрати производството по делото, съдът е приел, че жалбоподателят е получил процесната заповед на 17.10.2023г. срещу подпис на управителя на дружеството, положен на гърба на заповедта. Жалбата е подадена на 22.04.2024г. съгласно поставен печат на челната й страница, чрез административния орган. Чл. 70, ал.4 от Закона за туризма предвижда, че заповедите, с които се заличава регистрацията, подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 149, ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В този смисъл е и указанието в оспорения административен акт в какъв срок може да обжалва заповедта, който срок е изтекъл на 31.10.2023г.- вторник, работен ден, а жалбата е подадена на 22.04.2024г., т.е. близо 6 месеца по-късно, и в нея не се съдържа оплакване за нищожност на процесната заповед. Определението е правилно. Не се спори относно датата на получаване на заповедта и подаването на жалбата срещу нея пред административния съд. Правилно е прието от съда, че жалбата е просрочена, тъй като управителят на дружеството е получил заповедта срещу подпис на 17.10.2023г., а жалбата срещу заповедта е подадена на 22.04.2024г., след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал.1 от АПК. Правилно е прието от съда, че жалбата не е за нищожност на административния акт, а за отмяната му като незаконосъбразен, поради което е допустима когато е подадена в законоустановения срок. Действително съгласно чл. 168, ал. 2 АПК, съдът обявява нищожността на акта дори и да липсва искане за това, но в съдебно производство образувано по редовно подадена жалба в преклузивния срок. Правилно съдът е приел, че в подадената жалба до административния съд жалбоподателят не се позовава на нищожност на обжалваната заповед и няма искане за обявяването й за нищожна, независимо от изложените доводи за незаконосъобразност на заповедта по чл. 146 АПК. Едва в частната жалба срещу обжалвано съдебно определение се излагат доводи за нищожност на административния акт, но това не променя обстоятелството, че в жалбата пред административния съд няма оплакване за нищожност на административния акт и подадената срещу него жалба е била просрочена. След като подадената жалба срещу заповедта е била процесуално недопустима, правилно е прието от административния съд, че не е допустимо и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. С оглед на това обжалваното съдебно определение следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение