Определение № 116 от 11.09.2017 г. на ВКС по н. д. № 866/2017 г.

Производството е по реда на чл.44 НПК, образувано по разпореждане на Районния съд-гр.Търговище, постановено по анд № 618/17 г., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е заявил становище, че делото е подсъдно на Районен съд-гр.Шумен. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: По жалба на С. С. С., управител и представляващ [фирма] против Наказателно постановление № 39/16.06.2017 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и води в гр. Шумен, при Районен съд-гр.Шумен било образувано ванд № 392/17 г. С определение № 392/04.07.2017 г. ШРС прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото по компетентност на ТРС. С разпореждане № 273 от 28.07.2017 г. ТРС прекратил съдебното производство по анд № 618/17г. и повдигнал спор за подсъдност, в която връзка делото е изпратено на ВКС, с оглед на правомощията му по чл.44 от НПК. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка на относимите обстоятелства, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Делото е подсъдно на РС-гр.Шумен. По въпросите за подсъдността съдът се ръководи от правилата на чл.59, ал.1 и чл.84 от ЗАНН, както и от чл.42, ал.1 от НПК. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в ЗАНН няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, в частност, свързано с настоящия случай – чл.42, ал.1 от НПК – „Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението”, респ. от обстоятелствената част на наказателното постановление. В обстоятелствената част на коментираното НП достатъчно ясно е посочено, че търговското дружество е санкционирано за нарушение извършено на 16.02.2017г. в РИОСВ [Шумен], като Е. не е представило отчет за периода от 01.01. до 21.12.2016 г. за веществата, които нарушават озоновия слой и/или за флуорирани парникови газове, както и за продуктите и съоръженията, които съдържат, зависят или са изработени от тези вещества. Иначе казано, отговорността на дружеството е ангажирана за бездействие пред РИОСВ Шумен, където е било длъжно да представи съответния отчет. Обстоятелствата, че в НП е посочен ТРС като съда пред който НП подлежи на обжалване, както и това, че жалбата е адресирана до ТРС, не налагат други изводи относно подсъдността на делото. Водим от изложеното на основание чл.44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение