Определение № 1144 от 02.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 12010/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС).

Образувано е по жалба на Сдружение „Шахматна федерация България“ срещу Заповед №РД-09-895 от 03.11.2022 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отказано издаването на спортен лиценз по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС за вида спорт „шахмат“ на сдружение „Българска федерация по шахмат“, сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“, сдружение „Българска федерация по шах“ и сдружение „Българска федерация по шахмат 64“, и е издаден безсрочен спортен Лиценз №109 за спорта федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт „шахмат“ на сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“.

Жалбоподателят Сдружение „Шахматна федерация България“ счита обжалваната заповед за незаконосъобразна като издадена от некомпетентен орган, при нарушаване на изискванията за форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел.

Обосновава правния си интерес с факта, че е заинтересовано лице по процедурите за лицензиране на шахматна спортна федерация, като са водени множество съдопроизводства с административния орган във връзка с лицензирането на шахматна федерация.

Моли съда да отмени обжалваната заповед и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – министърът на младежта и спорта изразява становище за недопустимост на жалбата.

Върховният административен съд счита частната жалба за недопустима – подадена от лице, без правен интерес от оспорването.

От доказателствата по делото се установява, че:

Със Заповед №РД-09-1311 от 15.12.2020 г. на министъра на младежта и спорта, на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗФВС, е отказано издаването на спортен лиценз на сдружение „Шахматна федерация България“ по Заявление, вх. №09-00-3957 от 19.10.2017 г.

Видно от представеното по делото известие за доставяне (л.29), издадената заповед е съобщена на сдружението на 06.01.2021 г., като няма данни последната да е обжалвана.

Обжалваната в настоящото производство Заповед №РД-09-895 от 03.11.2022 г. е издадена във връзка с подадени заявления за получаване на спортен лиценз по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС за вида спорт „шахмат“, както следва:

1. Заявление, вх. №09-00-1686 от 17.02.2017 г. от сдружение „Българска федерация по шахмат“;

2. Заявление, вх. №09-00-2338 от 28.07.2022 г. от сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“;

3. Заявление, вх. №09-00-2199 от 13.06.2022 г. от сдружение „Българска федерация по шах“;

4. Заявление, вх. №09-00-2333 от 26.07.2022 г. от сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“ и

5. Заявление, вх. №09-00-2330 от 26.07.2022 г. от сдружение „Българска федерация по шахмат 64“.

С обжалваната в настоящото производство заповед е отказано издаването на спортен лиценз по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС за вида спорт „шахмат“ на сдружение „Българска федерация по шахмат“, сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“, сдружение „Българска федерация по шах“ и сдружение „Българска федерация по шахмат 64“, и е издаден на сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност „Българска федерация по шахмат 2022“ на безсрочен спортен лиценз №109 за спорта федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт „шахмат“.

Жалбата е недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК.

В съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗФВС спортен лиценз се издава само на една спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 или многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗФВС министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отказва издаването на спортен лиценз, когато т. 1. има издаден спортен лиценз за дейността, за която заявителят кандидатства, на друга спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 или спортен лиценз по обединяващ принцип на друга многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2.

При тази законова уредба се налага извод, че жалбоподателят няма права, които биха могли да бъдат засегнати с оспорения акт. При подадени заявления за участие от две и повече спортни федерации за издаване на лиценз за един вид спорт по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС и постановен изричен отказ за сдружение „Шахматна федерация България“ със Заповед №РД-09-1311 от 15.12.2020 г., която е съобщена на сдружението на 06.01.2021 г. и за която няма данни, не се и твърди да е обжалвана, производството за издаване на нов лиценз по отношение на това сдружение е приключило. Ето защо заявлението на жалбоподателя не е включено в производството по издаване на обжалваната заповед и последният не е адресат на акта.

Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъдат отстранени неблагоприятните последици или да се предотврати настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение. Правният интерес трябва и да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес трябва да е личен, тъй като лицата имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси.

При липсата на пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект на оспорената заповед по отношение правната сфера на жалбоподателя, той няма правен интерес от търсената съдебна защита.

Предвид изложеното, подадената жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

Воден от горното и на основание чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд,