Определение № 6499 от 28.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 29.02.2024 г. по кнахд № 197/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е спряно производството по делото до постановяване на преюдициално решение по дело № С-61/2023 г. на Съда на Европейския съюз. Счита определението за неправилно. С оглед на обстоятелството, че „ЕВРАТРОНСПОРТ 2000“ ЕООД има 19 регистрирани нарушения от същия вид в Електронната система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, само за календарната 2021 г., то спорният въпрос не би бил дали абсолютно определения размер на наказанията е съразмерен, а дали е ефективен и възпиращ. Доколкото преюдициалното запитване на Административен съд Хасково касае въпросът за съразмерност (чл.9а от Директива 62/1999 ЕО) на наказанията, то отговора на това преюдициално запитване няма да е от полза на Административен съд Варна, с оглед на изцяло различна фактическа обстановка. Счита, че с отправеното преюдициално запитване по същество се иска не тълкуване на съюзна правна норма, а тълкуване на съвкупност от национални правни норми, което според практиката на СЕС е недопустимо. Спорен въпрос пред Административен съд Хасково по КАНД №997/2022 повод за преюдициално запитване С-61/2023 е, че националният съд е изправен пред невъзможността да извърши преценка съответно ли е предвиденото в закона наказание за осъщественото нарушение по установяване размера и заплащане на TOЛ такса и да отчете различните характеристики, като например изцяло или частично не е заплатена дължимата такса. Доколкото наложената имуществена санкция на дружеството касатор по КАНД №997/2022г. на Административен съд Хасково е за частично незаплатена ТОЛ такса, а спорът по настоящото дело е за изцяло незаплатена такса Административен съд Хасково очертава като спорен въпросът дали при предвидената възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност след заплащане на компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, както и предвидените от националния законодател абсолютно определени размери на наказания за нарушения по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, налагани на основание чл. 179, ал. 3- 3б от ЗДвП на физически лица, респективно налагано на основание чл. 187а, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП на юридически лица, съответстват на изискванията на чл. 9а от Директива 62/1999 ЕО, наказанията да бъдат съразмерни. Частната жалба ще се приеме за процесуално допустима, съгласно преобладаваща практика на петчленните състави на ВАС. Разгледана по същество е неоснователна. За да спре производството по делото съдът е приел, че в Съда на Европейския Съюз /СЕС/ е налице висящо производство по дело № С-61/2023 г., с предмет преюдициално запитване от Административен съд - Хасково във връзка с размерите на глобите или имуществените санкции за нарушения на Директива 1999/62 ЕО и съответствието на националните разпоредби, уреждащи административните нарушения и компенсаторната такса, с разпоредбите на директивата. Доколкото е налице връзка между въпросите, на които е поискан отговор в производството пред СЕС и спора по делото, съдът е приел, че производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на съдебен акт по дело № С-61/2023 на СЕС, Определението е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила.