Решение № 6205 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2019 г.

Решение № 6205 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Морска администрация – Варна" срещу решение № 2227/19.11.2018 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 1864/2018 г., с което съдът отменя негов отказ, обективиран в писмо изх. № В-1118/4.06.2018 г. по заявление на "Сакар шипинг" ЕООД с вх. № В-1118/28.05.2018 г. Релевира възражения по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Възраженията на касатора могат да се групират в следните пунктове: 1. Твърди, че съдът неправилно е приел, че при постановяване на отказа са нарушени административнопроизводствените правила. Административният орган бил спазил задълженията си по чл. 30, ал. 2 АПК. Преписката между него и заявителя "Сакар Шипинг" ЕООД била образувана с подаване на заявление вх. № В – 707/17.05.2018 година от "Шипман БГ" ООД, с което се искало издаване на непрекъснат документален запис на историята на жалбоподателя. Върху заявлението били посочени констатираните нередовности, като същите останали неотстранени и със заявлението вх. В – 1118/28.05.2018 година за вписване в регистъра на корабите на сключения на 26 март 2018 година договор за беърбоут чартър /договор за ББЧ/. В подкрепа на твърдението за спазване на задължението по чл. 30, ал. 2 АПК бил и факта, че на официалната интернет страница на Изпълнителна агенция "Морска администрация" /ИАМА/, в Графа "Административни услуги", Указание 16 "Вписване в регистъра на корабите на Република България" в точка IV. Б, подробно било изброено какви документи следва да бъдат приложени към заявлението за вписване на кораба нает по договор за ББЧ и съответно издаване на временно свидетелство за регистрация, с което да се даде право на беърбоут чартьора да плава под знамето на Република България. Дирекция "Морска администрация - варна" /ДМА – Варна/ нямала практика да се произнася без заявителят да е платил такса за услугата, която желае. 2. На следващо място касаторът излага съображения за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. В чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 за вписване в регистъра на корабите /Наредба № 1 било вменено задължение на ИАМА преди да направи вписване в регистъра на корабите да извърши проверка на обстоятелствата и представените документи. В тази насока оспорва като неоснователно твърдението на съда за липса на компетентност у ИАМА да преценява законосъобразността на представения договор за ББЧ. Регистърът на корабите на Република България представлявал съвкупност от регистрови книги на големите кораби, регистрови книги на малките кораби, регистрови книги на кораби, наети по договор за ББЧ, регистрови книги на кораби в строеж. Тези регистрови книги се водели от всяка териториална единица на ИАМА – Русе, Лом, Варна, Бургас. Разпоредбата на чл. 39а от Кодекса за търговското корабоплаване /КТК/ уреждала императивно и кумулативно условията, при които кораб, нает по договор за ББЧ, можел да бъде вписан в регистровите книги на корабите, наети по договор за ББЧ, съгласно законодателството на Република България с оглед възможността да плава под българско знаме. Законодателят в чл. 39а КТК не правел разлика между основния флаг, под който плава кораба – дали е български или чужд. Чл. 39а КТК важал за всеки кораб, който следвало да бъде вписан в регистровите книги на корабите наети по договор ББЧ, независимо от основния си регистър. 3. Според касатора първоинстанционният съд е направил неправилен извод досежно правото на бейрбоут чартьора да плава под българско знаме за срока на договора за ББЧ. Това право не следвало да се приравнява на правото на корабособственика да плава под това знаме. Договорът за ББЧ представлявал договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят /беърбоут чартьора/ получавал пълни права на владение и контрол върху кораба, включително и право да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на договора. За да бъдело регистрирано дадено лице като беърбоут чартьор, то трябвало да бъде вписано в някоя от регистровите книги за кораби наети по договор за ББЧ водени от съответната териториална дирекция по негов избор. Тъй като българският флаг е европейски флаг, корабите плаващи под български флаг се ползвали със свободен достъп до европейски пристанища. По тази причина, личността на субекта, на който е разрешено да управлява кораб, плаващ под български флаг, била изрично дефинирана в чл. 27, ал. 1 КТК. В чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК императивно било заложено, че беърбоут чартьор можело да бъде само едно от следните лица: българската държава или лице по чл. 27, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТК. Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 КТК се заличавал от регистъра кораб, за който било отпаднало основанието да плава под българско знаме. Според касатора, след като корабособственикът желае корабът да продължи да плава под български флаг, то той следва да спазва императивните норми на КТК. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че след като един кораб е вписан в регистровите книги на големите кораби, то той не трябвало да бъде вписан и в регистровите книги на корабите, наети по договор за ББЧ. Беърбоут чартьорът, за да плава с посочения кораб, трябвало да бъде вписан като такъв. При вписване в основния регистър, на кораба се присвоявал уникален регистров номер, като на корабособственика се издавало Свидетелство за регистрация. При сключване на договор за ББЧ, за беърбоут чартьора възниквало законоустановено задължение да заяви вписване на кораба в регистрите на корабите наети по договор за ББЧ /чл. 39а, ал. 2 КТК/. Правото на кораба да плава под българско знаме с вписването му в основния регистър не било тъждествено на правото на същия да плава под български флаг при условията на сключен договор за ББЧ. За да се случи второто, беърбоут чартьорът трябвало да подаде заявление по чл. 39а, ал. 2 КТК за вписване в регистър на корабите наети по договор за ББЧ, като същият трябвало да отговаря на изискванията на чл. 39а, ал. 1 от КТК. Правото на даден кораб да плава под българско знаме било в зависимост от субекта, който управлява същия. На борда на кораба не можело да има едновременно две свидетелства, удостоверяващи правото на два различни субекта да плават под български флаг със същия кораб. 4. На следващо място касаторът твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е изпълнил задълженията си да събере допустими за доказване на дадено обстоятелство доказателствени средства. Вписването в регистрите на корабите плаващи под български флаг се доказвало единствено с валидно Свидетелство за регистрация или Временно свидетелство за регистрация. В тази насока твърди, че представените по делото като доказателства Непрекъснати документални записи на историята на три кораба – л. 86 и следващите, не доказвали действителното фактическо положение. 5. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно т. нар. "националност на кораба". Твърди, че с промените в КТК, обнародвани в ДВ-к бр. 109/2013 година отпадат текстовете свързани с националност на кораба. Като съществуват единствено текстовете относно "Българско знаме". Право да плават под българско знаме имат единствено лицата изброени в чл. 27 КТК. Съгласно чл. 35 КТК, на кораби вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 2, се издава свидетелство за регистрация, а на корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3, се издава временно свидетелство за регистрация. Последният документ удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за ББЧ, но за не повече от 5 години. За да се издаде такова Временно свидетелство за регистрация обаче ББ чартьорът трябва да отговаря на изискванията на чл. 39а КТК. Доводът на съда, че "държавата на флага определя юрисдикцията, на която се подчинява кораба" бил приложим за случаите, в които корабът е в открито море по аргумент от чл. 13 КТК. 6. И на последно място се оспорва извода на първоинстанционния съд в насока, че "законът не забранява вписването на български кораб по договор за ББЧ от чуждестранно лице на трета държава". Според касатора единствената такава хипотеза е уредена в чл. 27, ал. 3 КТК, като тя касае лица, които притежават разрешение за постоянно пребиваване в РБългария, която в случая не е налице. Касаторът оспорва възможността сключването на договор за ББЧ да бъде вписан единствено в регистровата книга на големия кораб към пристанище Варна, а да не бъде вписан в регистъра на корабите наети по договор за ББЧ, по аргумент от чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 1 в хипотеза, в която корабът ще продължи да плава под български флаг. За да може беърбоут чартьорът да плава под български флаг, същият следвало да подаде заявление за вписване на договора, като следвало да отговаря на определените в чл. 39а КТК изисквания, които в случая не били налице, тъй като чартьорът не е сред лицата по чл. 27 КТК. Касаторът възразява съдът въобще да е установил съществуването на това юридическо лице. На следващо място твърди, че дори и заявителят да беше представил всички изискуеми доказателства за вписване на договора за ББЧ, то новото обстоятелство отново не би могло да бъде вписано в регистровите книги за договорите за ББЧ, тъй като липсвали основанията по чл. 39а КТК. Правейки разграничение между двете регистрови книги, касаторът твърди, че дори и договорът за наем да бъде вписан в основния регистър на кораба, то това вписване ще има само информативен характер, като не може да произведе последиците корабът с този чартьор да плава под български флаг /каквото условие е поставил заявителя в заявлението си от 28.05.2018 година/. За да плава последният под български флаг, то договорът следва да се впише в книгите за договорите за ББЧ, което в случая е недопустимо. Вписването в регистровите книги на големите кораби относно договора за ББЧ можело да се извърши едва след: 1. Представяне на документ /временно свидетелство за регистрация/ от чужд регистър, че корабът е вписан в същия, като нает по договор за ББЧ; или 2. Вписване на кораба в регистровите книги на корабите, наети по договор за ББЧ на Република България, което в случая било недопустимо. Предвид горното обосновава като неоснователно искането за вписване в регистровите книги на големите кораби на договора за ББЧ, тъй като липсвало представено Временно свидетелство за регистрация на договора за ББЧ. Тъй като лицето, което било посочено в договора за ББЧ не отговаряло на изискванията на чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК, същото не можело да бъде вписано в българските регистрови книги на кораби, наети по договор за ББЧ. Тогава оставала възможност за вписване в държавата на чартьора или в друга държава, на чиито изисквания отговаря представения договор за ББЧ /но това пък не съответствало на изискването на корабособственика, корабът да продължи на плава под български флаг/. Като проследява съдържанието на договора за ББЧ касаторът претендира, че същият прикрива продажба. Въз основа на така изложените съображения, касаторът прави искане за отмяна на решение № 2227/19.11.2018 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 1864/2018 г., като вместо него се претендира постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Сакар Шипинг" ЕООД срещу отказ, обективиран в писмо изх. № В-1118/4.06.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация – Варна" по заявление вх. № В-1118/28.05.2018 г. Ответникът по жалбата, "Сакар Шипинг" ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ведно с подробно изложените съображения, представляващи цитиране на норми от КТК и Наредба № 1, ответникът изразява позиция и по въпроса относно възможността процесният кораб да продължи да плава под български флаг. Твърди, че в чл. 27, ал. 1 КТК основанията за това са алтернативно посочени. Наличието на което и да е от тях дава това право. В конкретния случай било налице вписване на кораба в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 2 КТК, като основанието корабът да плава под български флаг се съдържа в чл. 27, ал. 1, т. 2 КТК, тъй като корабът е собственост на българско юридическо лице. Според ответника по касационната жалба, при това положение, при наемането на кораба по договор за ББЧ националността на чартьора не е от значение, за да продължи корабът да плава под българско знаме и наемането да бъде вписано в български регистър. Като прави тълкуване на разпоредбите на чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 39б от КТК, във връзка с чл. 9, ал. 5 от Наредба № 1, ответникът по касационната жалба приема, че хипотезата на вписване на договор за ББЧ в регистровите книги на тези договори по чл. 39а КТК е тази, при която основната регистрация на кораба е в друга държава и вписването му в регистърните книги на договорите за ББЧ ще доведе до промяна на знамето му. При основен регистър на кораба – български поради българска националност на корабособственика била без значение националността на наемателя при искане за вписване на договора за ББЧ. Законът не забранявал вписването на наемането на български кораб по договор за ББЧ от чуждестранно лице извън ЕС, като в чл. 9, ал. 5 от Наредба № 1 предвиждал и облекчен ред. Обратната логика на касатора била неприемлива, тъй като корабособственикът изрично бил посочил несъгласието си корабът да плава под чуждо знаме. Оспорва като неоснователно и възражението на касатора за нищожност на договора за ББЧ. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт с правно основание чл. 208 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Варна е отказ по заявление на "Сакар Шипинг" ЕООД с вх. № В – 1118/4.06.2012 година, обективиран в писмо изх. № В-1118/4.06.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация – Варна". За да отмени този отказ първоинстанционният съд е приел, че: Със заявление вх. № В-1118/28.05.2018 г. "Сакар Шипинг" ЕООД е направил искане до директора на Дирекция "Морска администрация-Варна" на основание чл. 18 от Наредба № 1/10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите на договор за беърбоут чартър на м/к "Сакар", сключен на 26.03.2018 г. между корабособственика "Сакар Шипинг" ЕООД и "Вейрон СА", Маршалски острови, за срок от 15.04.2018 г. до 23.03.2028 г. С писмо изх. № В-118/4.06.2018 г. директорът на Дирекция "Морска администрация-Варна" е постановил отказ относно "Вписване на договор нает по договор за беърбоут чартър". Посочените в отказа мотиви са следните: 1. Не са представени следните документи: оригинал на договора за беърбоут чартър; документ - извлечение от основния регистър, съдържащ описание на кораба под българско знаме; писмено съгласие (оригинал) за плаване на кораба под българско знаме, изразено от корабособственика и ипотекарния кредитор, както и лицата, в полза на които има установени други ограничения в разпорежданията с кораба; документ удостоверяващ класа на кораба, когато има такъв. Въпреки установените нередовности в заявлението същото е разгледано по същество и е прието, че не е изпълнена хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 5 от Кодекса на търговското корабоплаване. Посоченото е аргументирано с обстоятелството, че чартьорът "Вейрон С. А. " е юридическо лице със седалище в Република Маршалови острови. Отделно е изложено, че не са представени доказателства за платена държавна такса по чл. 74, т. 2 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Въз основа на направените фактически установявания във връзка с приложимото право, първоинстанционният съд е приел, че актът е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно събраните по делото доказателства съдът е установил, че м/к "Сакар" е вписан в Регистъра на корабите и е притежание на корабособственик, който е местно юридическо лице, съответно плава под флага на Република България. В конкретния случай е направено заявление за вписване на ново обстоятелство в регистъра на корабите по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 13 от Наредбата № 1/10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите/Наредбата/, а именно сключен договор за беърбоут чартър. Приел е, че заявлението представлява такова, по вписване на нови данни в Регистъра и съответната процедура е уредена в чл. 17-21 от Наредбата. Изложил е съображения, че неправилно в оспорения акт е посочена като приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредбата, тъй като м/к "Сакар" е вписан в регистровите книги, заявеното искане не касае първа регистрация, съответно е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата. Счита, че органът не е спазил процедурата по чл. 30, ал. 2 АПК, като не е уведомил заявителя за констатираните нередности и не му е указал срок за тяхното отстраняване. Приема за неоснователни доводите за заобикаляне на закона и прикрита продажба на кораба чрез сключения договор за беърбоут чартър, поради факта, че същите са извън обхвата на преценката в регистърното производство по вписване на ново обстоятелство. Решението е неправилно. Производството пред административния орган е започнало със заявление вх. № В-1118/28.05.2018 г. "Сакар Шипинг" ЕООД, с искане на основание чл. 18, ал. 1 Наредбата, да бъде вписан в регистъра на корабите, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 13 Наредбата, беърбоут чартьорът по сключен договор за беърбоут чартър от 26.03.2018 г. между корабособственика "Сакар Шипинг" ЕООД и Вейрон СА, Маршалски острови. Първоинстанционният съд обаче е следвало да разгледа искането, както правилно е процедирал административния орган, в неговата цялост. Изрично в заявлението е посочено, че корабособственикът не е съгласен м/к "Сакар" да бъде вписан в беърбоутния регистър на друга държава, поради което корабът ще остане да плава под български флаг по време на действието на договора за беърбоут чартър. Забраната за смяна на флага била изрично посочена в част I, графа 43 от договора. Предвид това второ изречение от заявлението, касационната инстанция приема, че искането за вписване на новото обстоятелства, а именно сключен договор за беърбоут чартър от 26.03.2018 г. между корабособственика "Сакар Шипинг" ЕООД и Вейрон СА, Маршалски острови е направено под условие, а именно: корабът да продължи да плава под българско знаме. Поставеното условие обаче противоречи на КТК, което прави и искането неоснователно. Видно от постановения отказ, органът се е произнесъл по гореописаното искане с така поставеното условие, като е приел, че вписването не може да се осъществи предвид липсата на условието чартьорът да е след лицата по чл. 27 КТК, което е единственото при такъв договор корабът да продължи да плава под български флаг. По отношение на мотивите на първоинстанционния съд в насока, че органът не е спазил разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК, като не е указал на заявителя за представи всички необходими към заявлението доказателствени средства: В действителност, съгласно чл. 30, ал. 2 АПК, ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Първоинстанционният съд е приел, че видно от представените по делото доказателства административният орган не е изпълнил законоустановеното си задължение и не е дал срок на "Сакар Шипинг" ЕООД, да отстрани констатираните недостатъци, като е обвързал подаденото заявление с предходно подадено от друго юридическо лице, считайки че по този начин е спазил разпоредбата на закона. Настоящата инстанция не споделя изводите на административния съд, че органът е извършил съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушавайки правото на защита на заявителя, поставяйки го в невъзможност да коригира недостатъците на подаденото заявление. Това е така, тъй като дори и неприцизно като конструкция, обективираното в писмото волеизявление представлява отказ да се извърши вписването по същество, а не отказ на органа да се произнесе поради непредставяне на необходими доказателствени средства. Изрично в писмото е посочено, че беърбоут чартьорът не е сред лицата по чл. 27, ал. 1, т. 1-4 КТК, поради което и корабът не може да плава под български флаг, съгласно волята на корабособственика. Изписаните като непредставени доказателства всъщност са във връзка с пълнота на изложението, но същите не променят крайния извод на органа за неоснователност на искането за вписване предвид липса на нормативно заложените изисквания затова. Касационната инстанция приема, че спорът между страните се състои в това: 1. Основателно ли е искане за вписване в регистъра на корабите на сключен договор за беърбоут чартър с лице, регистрирано в трета държава, при условие че в искането за вписване е поставено условие корабът да продължи да плава под български флаг? 2. Допустимо ли е да продължи да плава под български флаг кораб нает с договор за беърбоут чартър от лице, гражданин на трета държава? По делото не е спорно, че м/к "Сакар" е собственост на българско юридическо лице и като такъв съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Кодекса на търговското корабоплаване /КТК/ плава под знамето на Република България. Същият е вписан регистровите книги на големите кораби, при Дирекция "Морска администрация - Варна". Както касационната инстанция по-горе посочи, със заявлението от 28.05.2018 година корабособственикът е извършил искане за вписване в регистъра на корабите на обстоятелството касаещо подписан договор за беърбоут чартър на м/к "Сакар" между него и Вейрон СА, Маршалски острови, като изрично в заявлението е посочено, че корабът остава да плава под български флаг. Касационната инстанция споделя възражението на касатора в насока, че в чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 за вписване в регистъра на корабите /Наредба № 1 на ИАМА е вменено задължение преди да направи вписване в регистъра на корабите да извърши проверка на обстоятелствата и представените документи. § 38 от ДР на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване (ДВ, бр. 92 от 2011 г.) посочва, че Законът въвежда изискванията на Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (ОВ, L 131/47 от 2009 г.), Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 131/114 от 2009 г.), Директива 2009/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно застраховката на корабособствениците за морски искове (ОВ, L 131/128 от 2009 г.) и Директива 2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно спазването на изискванията за държавата на знамето (ОВ, L 131/132 от 2009 г.). Чл. 2, пар. 1, б. "б" от Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (ОВ, L 131/47 от 2009 г.) дава легална дефиниция на понятието "кораб, плаващ под знамето на държава-членка", като това е кораб, регистриран и плаващ под знамето на държава-членка в съответствие с нейното законодателство. Кораби, които не отговарят на настоящото определение, се приравняват към кораби, плаващи под знамето на трета държава. Чл. 3, пар. 1, б. "а" от Директива 2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно спазването на изискванията за държавата на знамето (ОВ, L 131/132 от 2009 г.) дава дефиниция на понятието "кораб" и това е кораб или плавателен съд плаващ под знамето на държава – членка, който попада в обхвата на съответните конвенции на ММО и за който се изисква свидетелство. В съответствие с чл. 2, пар. 1, б. "б" от Директива 2009/15/ЕО чл. 27 от Кодекса за търговското корабоплаване /КТК/ императивно посочва при условията на изчерпателност /"само"/ кои кораби плават под знамето на Република България. И това са корабите: 1. които са собственост на държавата; 2. които са собственост на българско физическо или юридическо лице; 3. повече от половината от които са собственост на българско физическо или юридическо лице; 4. които са собственост на физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна - членка на Европейския съюз, установени в Република България; 5. които са наети по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 - 4 за времето на действие на договора; 6. кораби, използвани за туризъм, спорт, спортен риболов или развлечение, които са собственост на притежаващо разрешение за постоянно пребиваване в Република България физическо лице от страна, която не е членка на Европейския съюз. Доколкото "Сакар Шипинг" ЕООД е регистрирано в Република България юридическо лице и същото дружество е корабособственик на м/к "Сакар", корабът е вписан под № 06, на страница 43, том 06 в единния регистър на корабите, плаващи под българско знаме, като му е издадено Свидетелство за регистрация № 0033 – л. 11 по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 35 КТК, на кораби, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 2, се издава свидетелство за регистрация. Изрично в свидетелството за регистрация на л. 11 по делото е посочено, че на кораба се разрешава да плава под българско знаме. Правилно е възражението на касатора в насока, че регистърът на корабите на Република България представлява съвкупност от регистрови книги на големите кораби, регистрови книги на малките кораби, регистрови книги на кораби, наети по договор за ББЧ, регистрови книги на кораби в строеж. Фактът, че процесният кораб е вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 2 КТК /основен регистър по смисъла на чл. 39в КТК/ не променя факта, че при сключване на договор за ББЧ с предмет този кораб, това обстоятелство трябва да се впише в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, за да продължи този кораб да плава под български флаг. Единственото условие, за да продължи същият кораб да плава под български флаг след като е отдаден под наем с договор за ББЧ е корабът да се впише в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, като на ББ чартьора се издаде временно свидетелство за регистрация. Съгласно чл. 35а, ал. 2 КТК, временното свидетелство за регистрация удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не по-вече от пет години. Правилни са възраженията на касатора, че първоинстанционният съд, приел становището на заявителя, смесва понятията "право на беърбоут чартьора да плава под българско знаме за срока на договора за ББЧ" и "право на корабособственика да плава под това знаме". Правото на корабособственика да плава под българско знаме е по силата на регистрацията в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 2 КТК и издаденото в тази насока свидетелство за регистрация, което е intuitu personae. Договорът за ББЧ представлява договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят /беърбоут чартьора/ получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително и право да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на договора. За да бъде регистрирано дадено лице като беърбоут чартьор, то трябва да бъде вписано в някоя от регистровите книги за кораби, наети по договор за ББЧ, водени от съответната териториална дирекция по негов избор. Няма пречка чартьорът да се регистрира в друга държава, но тогава корабът за времето на действие на договора няма да плава под български флаг. Единствената хипотеза при договор за ББЧ, при която корабът продължава за времето на договора да плава под български флаг е тази, при която договорът за ББЧ се регистрира в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК. Условията за тази регистрация са регламентирани в чл. 39а от Кодекса за търговското корабоплаване /КТК/, като същите са заложени императивно и кумулативно. Правилно е възражението на касатора, че законодателят в чл. 39а КТК не прави разлика между основния флаг, под който плава кораба – дали е български или чужд. Чл. 39а КТК важи за всеки кораб, който следва да бъде вписан в регистровите книги на корабите наети по договор ББЧ, независимо от основния си регистър. Касационната инстанция напълно споделя и възражението на касатора в насока, че тъй като българският флаг е европейски флаг, корабите плаващи под български флаг се ползват със свободен достъп до европейски пристанища. По тази причина, личността на субекта, на който е разрешено да управлява кораб, плаващ под български флаг, е изрично дефинирана в чл. 27, ал. 1 КТК. Единственото изключение по отношение на чужди граждани е в хипотезата на чл. 27, ал. 3 КТК, като тя касае физически лица, притежаващи разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че след като един кораб е вписан в регистровите книги на големите кораби, то той не трябва да бъде вписан и в регистровите книги на корабите, наети по договор за ББЧ. Беърбоут чартьорът, за да плава с посочения кораб, трябва да бъде вписан като такъв. При вписване в основния регистър, на кораба се присвоява уникален регистров номер, като на корабособственика се издава Свидетелство за регистрация. При сключване на договор за ББЧ, за беърбоут чартьора възниква законоустановено задължение да заяви вписване на кораба в регистрите на корабите наети по договор за ББЧ /чл. 39а, ал. 2 КТК/, като се определя нов регистров номер на кораба. Правото на корабособственика да плава под българско знаме с вписването на кораба в основния регистър не е тъждествено на правото на ББ чартьора да плава под български флаг при условията на сключен договор за ББЧ. За да се случи второто, беърбоут чартьорът трябва да подаде заявление по чл. 39а, ал. 2 КТК за вписване в регистър на корабите наети по договор за ББЧ, като същият трябва да отговаря на изискванията на чл. 39а, ал. 1 от КТК. Правото на даден кораб да плава под българско знаме е в зависимост от субекта, който управлява същия. На борда на кораба не може да има едновременно две свидетелства, удостоверяващи правото на два различни субекта да плават под български флаг със същия кораб. Изрично разпоредбата на чл. 37, ал. 3 КТК посочва, че действието на вписването по ал. 1 и ал. 2, не се отнася до корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 или в чужд регистър на корабите, наети по договор за беърбоут чартър. Касационната инстанция приема възражението на касатора в насока, че вписването в регистрите на корабите плаващи под български флаг се доказва единствено с валидно Свидетелство за регистрация или Временно свидетелство за регистрация. Представените от дружеството Непрекъснати документални записи на историята на три кораба – л. 86 и следващите, не доказват вписване на договор за ББЧ, а отбелязване на обстоятелства на сключени договори за ББЧ, за които няма данни да са надлежно вписани. В тази насока, право да плават под българско знаме имат единствено лицата изброени в чл. 27 КТК. Съгласно чл. 35 КТК, на кораби вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 2, се издава свидетелство за регистрация, а на корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3, се издава временно свидетелство за регистрация. Последният документ удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за ББЧ, но за не повече от 5 години. За да се издаде такова Временно свидетелство за регистрация обаче ББ чартьорът трябва да отговаря на изискванията на чл. 39а КТК. Правилно касаторът възразява, че съдът въобще не е установил съществуването на ББ чартьора в случая. Изписването му като лице в договора за Беърбоут чартър не означава, че такова лице въобще съществува. Неправилен е изводът на съда, че "тъй като страните не спорят съществуването на това юридическо лице", същото е правосубектно регистрирано на територията на Република Маршалски острови. Правосубектността на юридическо лице се установява чрез проверка на данните по вписването му като такова. Последното, от друга страна, доколкото е изписано с адрес Маршалски острови, не е сред лицата по чл. 27 КТК, поради което и не са налице предпоставките по чл. 39а КТК за вписването му в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК. За да плава последният под български флаг с процесния кораб, то договорът за ББЧ, по силата на който е наемател, следва да се впише в книгите за договорите за ББЧ съгласно изискванията на българското законодателство, като чартьорът следва да е сред лицата по чл. 27 КТК, което обстоятелство в случая не е налице. Предвид гореизложеното, правилен е изводът на касатора, обективиран в законосъобразния отказ, предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд в насока, че вписването /т. е. отбелязването/ в регистровите книги на големите кораби на договора за ББЧ може да се извърши едва след: 1. Представяне на документ /временно свидетелство за регистрация/ от чужд регистър, че корабът е вписан в същия, като нает по договор за ББЧ; или 2. Вписване на кораба в регистровите книги на корабите, наети по договор за ББЧ на Република България. В конкретната хипотеза временно свидетелство от друга държава не е представено, като корабособственикът изрично заявява желание корабът да плава под български флаг. Последното обаче е възможно само ако беърбоут чартьора впише договора за ББЧ в регистровите книги по чл. 34, т. 3 КТК, което не може да се осъществи, предвид липсата на предпоставките по чл. 39а КТК. Т. е. по партидата на кораба в регистровите книги на големите кораби се извършва отбелязване на обстоятелството на валидно сключения договор за ББЧ единствено след като бъде извършено вписване на този договор в регистровите книги на кораби, наети по договор за ББЧ и бъде издадено временно свидетелство за регистрация на кораба. Отбелязват се страните по договора, срока на валидност и знамето под което ще плава кораба. По аргумент на Глава XI - 1, Правило 5 на SOLAS - Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 година, единствено регистрирания беърбоут чартьор има право да иска отбелязване на това обстоятелство в CSR - Свидетелство за непрекъснат документален запис на историята на кораба. Законосъобразно в оспорвания отказ е посочено, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 13 от Наредба № 1 ще намери приложение единствено след като бъде извършено първоначално вписване в регистъра на корабите, наети по договор за ББЧ, независимо от знамето под което плава съответния кораб за срока на договора. Възраженията за нищожност на договора за ББЧ предвид съдържащата се клауза за изкупуване на същия са неотносими към предмета на спора. Като е обосновал различни от тези правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Вместо него следва да се постанови друг, с който да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Сакар Шипинг" ЕООД срещу отказ, обективиран в писмо изх. № В-1118/4.06.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация – Варна" по заявление вх. № В-1118/28.05.2018 г. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер на 600 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.