Определение № 3758 от 07.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3133/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл.от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от П. Запрянов, с адрес: гр.Димитровград, [адрес], чрез адв.Бойчев срещу определение №122 от 31.01.2023 г. постановено по адм.д.№872 по описа на Административен съд гр.Хасково за 2022 г. Според частния жалбоподател определението е неправилно и необосновано. Решение № 834/21.12.2017 г. на Общински съвет гр.Димитровград подлежи на обжалване, тъй като не е съобщено съгласно способите на чл.22, ал.2 от ЗМСМА. В конкретния случай чл.66 АПК е неприложим, тъй като в специалния закон е предвиден изричен ред за обявяване на решенията на местния орган на самоуправление. Неправилно съдът е приел, че П. Запрянов се е уведомил за процесното решение на 31.01.2018 г. Съобщението за дължимата ТБО, според което съдът приема, че частния жалбоподател е уведомен за решението не съдържа нито един ред, от който да е ясно какво е прието с атакуваното решение на Общинския съвет гр.Димитровград. Едва на 01.09.2022 г. частният жалбоподател се е уведомил за размера на ТБО, когато е извършил сравнение на решенията за определяне на ТБО за периода 2018 г. - 2022 г. Ето защо подадената жалба е процесуално допустима, като се дължи разглеждането й по същество. Като е приел, че жалбата е просрочена съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Позовава се на практика на ВАС, която е непротиворечива. Прекратителното определение е допълнено по реда на чл.248 ГПК, като в полза на Общински съвет гр. Димитровград са присъдени разноски с определение №240 от 02.03.2023 г. Срещу това определение също е подадена частна жалба от П. Запрянов, като се твърди, че е неправилно и необосновано. Според твърденията в частната жалба, разноските по делото са присъдени въз основа на проект на пълномощно и проект на договор, които не са подписани. При липсата на подпис е недопустимо да бъдат присъждани разноски. Определението не се основава на доказателства, а това противоречи на чл.3 от ЗСВ. Подобни аргументи се поддържат и в допълнение на частната жалба от 15.03.2023 г. Сочи се, че доказателствата въз основа на които са присъдени разноските не са приети по делото. След образуване на делото пред ВАС, е постъпила молба от 03.04.2023 г. за спиране на производството по делото до „постановяване на тълкувателно дело от ВАС, по въпроса за приложението на чл.22, ал.2 от ЗМСМА“ поради противоречива практика. Върховен административен съд, състав на осмо отделение като се запозна с твърденията в подадените частни жалба и искането за спиране намира, че са процесуално допустими. По отношение на тяхната основателност намира следното: Административен съд гр. Хасково е сезиран с жалба срещу решение №834/21.12.2017 г. прието от Общински съвет гр. Димитровград в частта му по т. ІІ, т.1 и по т.2.2 относно [населено място]. При извършената преценка за допустимост на обжалването, съдът е приел, че жалбата е подадена много след изтичане на срока за обжалване. Атакуваното решение, според решаващият състав е било оповестено на официалния уебсайт на община Димитровград на 22.12.2021 г. за което по делото е приложена разпечатка от сайта. Освен това е било публикувано във вестник „Димитровградски пазар“, за което също има приложено копие на изданието за периода от 15.01.-09.02. Публикация е налична и в сайта на местната електронна медия „dgpazar“. Съобразявайки тези доказателства съдът не е споделил твърдението на П. Запрянов, че оспореното решение не е било надлежно съобщено и срокът за неговото обжалване не е започнал да тече. Обсъдена е и разпоредбата на чл.97, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет гр. Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, която не установява други начини за оповестяване на решенията на органа на местно самоуправление. Извършена е широка разгласа на акта на Общински съвет гр. Димитровград, като по този начин е постигната целта на оповестяването. Като допълнителен аргумент за разгласяването е е посочено, че жалбоподателят към 31.01.2018 г. е бил в известност относно размера на ТБО за 2018г., тъй като тогава е платил задължението си. Следователно е имал знание за оспореното решение и за него е съществувала възможността да го обжалва. Въз основа на тези аргументи съдът е приел, че срокът за обжалване е изтекъл, а жалбата е подадена четири години по-късно, поради което е процесуално недопустима. С прекратителното определение в полза на Общински съвет гр. Димитровград не са присъдени разноски, поради което е подадена молба вх.№ 1057 от 09.02.2023 г. от адв. Колев – процесуален представител на ответника и е поискано да бъде допълнено определението по реда на чл.248 ГПК, съгласно направено своевременно искане за присъждане на разноски и приложен списък в хода на производството. С определение №240/02.03.2023 г. е уважено искането за допълване на съдебния акт и в полза на общински съвет Димитровград са присъдени разноски в размер на 500 лв. И двете определения на Административен съд гр. Хасково се обжалват от П. Запрянов, като след образуване на производството пред ВАС е направеното искане за спирането му. Настоящият състав намира, че преди да разгледа подадените частни жалби срещу определение определение №122 от 31.01.2023 г. и определение №240/02.03.2023 г. и двете постановени по адм.д.№872 по описа на Административен съд гр. Хасково за 2022 г. следва да бъде разгледано направеното искане за спиране от 03.04.2023 г. Направеното искане за спиране е неоснователно. Образуваното производство пред Административен съд гр. Хасково се разглежда по реда на АПК, тъй като се оспорва решение № 834/21.12.2017 г. на Общински съвет гр. Димитровград представляващо общ акт по смисъла на чл.65 АПК. Кодексът не съдържа уредба относно хипотезите, при които може да бъде спряно образуваното пред съд производство. Приложими по силата на чл.144 АПК са правилата на чл.229, ал.1, т.1-6 от ГПК. Видно от молбата за спиране, искането се обосновава с наличието на противоречива практика между административните съдилища и Върховен административен съд. Сред изчерпателно изброените основания за спиране, не е предвидено такова, което е свързано с формирана противоречива практика между първоинстанционните съдилища и ВАС. В отправеното искане за спиране са сочи, че производството по частната жалба подлежи на спиране „до постановяване на тълкуването дело от ВАС“. След извършена служебна справка в деловодната програма на ВАС, настоящият състав констатира, че не е образувано тълкувателно дело по повод отправено искане до Председателя на ВАС /наименувано жалба /с вх.№40-51/10.02.2023 г. Въз основа на горното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство. Основание за спиране на производството е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. В конкретния случай няма такова обуславящо производство, а тълкувателно дело не е образувано, поради което и не са налице основания за спиране на образуваното производството по подадените частни жалби. По частна жалба срещу определение №122/31.01.2023 г. Възраженията в частната жалба за ненадлежно съобщаване на оспореното решение №834 от 21.12.2017 г. на Общински съвет гр. Димитровград са неоснователни. Административният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, според която актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Нормата се отнася до всички актове на общинския съвет, включително и общите административни актове, и е специална по отношение на общите правила за съобщаване на актовете по АПК, в това число и правилата за съобщаване по чл. 72 във връзка с чл. 66, ал. 1 АПК. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВАС, цитирана от частния жалбоподател. В конкретния случай спорът е относно преценката на събраните доказателства във връзка с обявяването на решението. Правилно АС гр. Хасково е приел, че ОбС гр. Димитровград е изпълнил надлежно задълженията си за оповестяване на приетото от него решение. Чл. 22, ал. 2 ЗМСМА предвижда начините за съобщаване на актовете, приети от общинските съвети кумулативно - чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3 ЗМСМА. От доказателствата по делото е видно, че решението е публикувано във вестник „Димитровградски пазар“, оповестено е и в електронния вариант на същата медия, като са налични и доказателства за оповестяване им и чрез интернет сайта на Община Димитровград още на 22.12.2017 г., т.е. веднага след като е прието решението. Срокът за обжалване по чл.179 от АПК, съобразен с датите на оповестяване на решението е изтекъл най-късно на 15.02.2018 г., а подадената жалба от П. Запрянов е с дата 07.09.2022 г., поради което е просрочена и следователно не подлежи на разглеждане, както правилно е приел първоинстанционния съд. Не се споделят допълнително изложените мотиви от съдебния състав, че лицето е узнало за приетото решение от Общински съвет гр. Димитровград, когато е заплатило задълженията си за ТБО за 2017 г. и е разполагало с възможност да обжалва. От съдържанието на съобщението до П. Запрянов не може да се направи извод, че същият е бил надлежно уведомен за съдържанието на атакуваното решение. Тези мотиви не променят крайният извод на настоящата инстанция, че постановеното определение, с което е прекратено производството по адм.д.№872 по описа на АС гр. Хасково за 2022 г. е правилно и следва да бъде оставено в сила. По частна жалба срещу определение №240/02.03.2023 г. постановено по реда на чл.248 ГПК. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че в случая не се дължи заплащане на разноските, поради което неправилно е изменено прекратителното определение по чл.248 ГПК и той е осъден да заплати на община Димитровград разноски в размер на 500 лв. Съобразно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 3 АПК - Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Видно от цитираната разпоредба при прекратяване на делото, какъвто е настоящия случай се следват разноски. Тъй като те не са своевременно присъдени няма пречка това да бъде направено по реда на чл.248 ГПК във връзка с изрично подадена молба от процесуалния представител на Общински съвет гр. Димитровград. След извършена проверка на приложените по делото доказателства е видно, че разноски са поискани от ответника със становището за недопустимост изразено при изпращане на административната преписка, посочен е и техния размер. Становище за недопустимост на жалбата и искане за разноски е направено и в проведеното открито съдебно заседание на 02.11.2022 г., след което отново е поддържано от адв. Колев. Приложен е договор за правна защита и съдействие, надлежно подписан и платежно нареждане от 07.10.2022 г. за това, че действително е заплатено адвокатското възнаграждение. В този смисъл твърдението на частния жалбоподател, че разноските са определени при липса на доказателства, с което е нарушена разпоредбата на чл.3 от ЗСВ не кореспондират с доказателствата по делото. По горните съображения, настоящият състав намира, че и тази частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановеното определение да бъде оставено в сила като правилно постановено.