Определение от 22.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2684/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Варварски минерални бани“ ЕООД срещу решение № 8018/23.12.2022г., постановено по адм. д. № 12754/2021г. по описа на Административен съд София-град. С посоченото решение е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Решение № РО-1/25.11.2021г., издадено от кмета на община Септември, с което на основание чл.79а, ал.1, т.3 от Закона за водите е отнето от „Варварски минерални бани“ ЕООД Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610088/30.06.2008г., издадено от Министъра на околната среда и водите. С молба от 12.05.2023г. касаторът е поискал спиране на касационното производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.д. 1433/2022г. на Върховния административен съд. Изложил е съображения, че висящият по това дело спор е преюдициален по отношение на преценката за законосъобразността на оспореното Решение № РО-1/25.11.2021г., издадено от кмета на община Септември. Ответникът – кмет на община Септември оспорва искането за спиране. Прокуратурата чрез участващия по делото прокурор при ВАП изразява становище за основателност на искането. Настоящият състав на Върховния административен съд намира искането за спиране на настоящото производство за основателно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. След извършена служебна справка се констатира, че предмет на спора по адм.д. 1433/2022г. на ВАС е валидността на Решение № 74/29.05.2018г. на Министъра на околната среда и водите, с което на осн. § 133, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ е предоставено на Община Септември безвъзмездно за управление и ползване за срок до 01.01.2036г., находище на минерална вода - изключителна държавна собственост „Варвара“, [населено място], общ. Септември, обл. Пазарджик, вкл. водовземни съоръжения – сондажи №№ 3, 4, 5 и 6, каптирани естествени извори № 1 „Варвара“ и № 2 „Ветрен дол“, а на кмета на общината е възложено да стопанисва и управлява находището. Адм. дело 1433/2022г. в момента е висящо за разглеждане пред състав на Трето отделение. Видно от допълнението към жалбата до Административен съд София-град от 13.01.2022г. по адм. дело 12754/21г. и приложените по делото становища и писмени защити, „Варварски минерални бани“ ЕООД е подържало в процеса, наред с останалото, че Решение № РО-1/25.11.2021г., издадено от кмета на община Септември, е нищожно, като издадено от лице без материална компетентност, черпещо правомощията си от друг нищожен акт, а именно Решение № 74/29.05.2018г. на Министъра на околната среда и водите. Тези доводи са обсъдени в първоинстанционното решение, предмет на касационен контрол в настоящото производство. Основни принципи на административния процес са законността - чл. 4 АПК и истинността – чл. 7 АПК. Една от процесуалните гаранции за спазване на тези принципи е предвидената в чл. 229, ал.1, т.4 ГПК в чл. 144 АПК възможност за спиране на производството при висящ преюдициален спор. Изходът на спора относно законосъобразността на Решение № 74/29.05.2018г. на Министъра на околната среда и водите е преюдициален за настоящия спор. При преценка на правилността на решението по адм.д. 12754/2021г. настоящият състав ще изследва в частност правилни ли са изводите на съда, че Решение № РО-1/25.11.2021г., издадено от кмета на община Септември е издадено от компетентен орган. По тези въпроси първоинстанционният съд е формирал мотиви, включително извършвайки инцидентен контрол за законосъобразност на акта на Министъра на околната среда и водите и приемайки, че предоставянето на правомощието за отнемане на разрешителното за водоползване на дружеството следва както от закона, така и от този акт, който според АССГ е издаден от компетентен орган. На този етап от делото настоящият състав не може да обсъжда въпроса дали компетентността на кмета на община Септември може да следва директно от закона или от акта на министъра на околната среда и водите, тъй като това е по съществото на спора. При тези обстоятелства, настоящият състав на Трето отделение счита, че след като валидността на Решение № 74/29.05.2018г. на Министъра на околната среда и водите е самостоятелен предмет на адм.д. 1433/2022г., окончателният съдебен акт по посоченото дело следва да бъде взет предвид при постановяване на решението по настоящия спор, доколкото е от значение за преценката на компетентността на органа, издал оспорения пред първоинстанционния съд акт. Ето защо и на посоченото основание, Върховният административен съд, състав на трето отделение