Определение № 7483 от 18.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5532/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на "Агенция Пътна инфраструктура" /АПИ/, подадена чрез юриск. Симеонова, против определение №1550/09.02.2024г., постановено по адм. дело №1351/2024г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на АПИ срещу определение №119 от 23.10.2023г. по КНАД №347/2023г. по описа на Административен съд Русе, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023г. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото макар, съгласно чл. 631, ал. 1 от ГПК, да не е допустимо подаването на жалба срещу определенията на съдилищата за спиране на производството, при отправени въпроси към СЕС, то това важи само до определението за спиране на съда, който е отправил преюдициалното запитване до СЕС, но не и за определянията за спиране на делата на това основание, но постановени от съд, който не е отправил тези въпроси до СЕС. Счита, че в този случай преценката за наличие за преюдициалност подлежи на проверка от по-горен съд. Моли да се отмени обжалваното определение. Ответната страна „Люмон“ ЕООД не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" против определение №119 от 23.10.2023г. по КНАД №347/2023г. по описа на Административен съд Русе, с което е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г. на този съд. За да остави без разглеждане частната жалба и прекрати производството по делото, тричленният състав на ВАС приема, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, предвижда изключение на правилото по чл.229, ал.1 от АПК за обжалваемост на определенията, които преграждат пътя на процеса, каквото е и определението за спиране производството по делото. Тъй като решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България, то забраната на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, следва да обхваща и случаите, когато съдът спира висящо дело, поради отправено преюдициално запитване от друг национален съд или съд на държава-членка, по аналогични или сходни въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Счита, че спирането в този случай е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС и този съд има аналогични правомощия като тези на съда, който вече е отправил запитването. Определението е неправилно при следните съображения: За да бъде спряно производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство с преюдициално значение. Основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато висящо съдебно производство има за предмет конкретно преюдициално правоотношение между страните по делото, което се спира, като преюдициалният спор ще бъде разрешен между тях със сила на присъдено нещо и така постановения съдебен акт ще обуслови правилното решение по делото, по което е постановено спирането. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Поради това определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред Съда на Европейския съюз е от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящия казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните от право за определен срок да извършват процесуални действия. Ето защо се дължи от съда отговор дали повдигнати с преюдициалното запитване въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното дело. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на тричленен касационен състав за произнасяне по частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" против определение №119 от 23.10.2023г. по КНАД №347/2023г. по описа на Административен съд Русе. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,