Определение № 1854 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 468/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 6719/22.12.2022 година, подадена от И. П. К., против определение № 804/22.11.2022 година на Окръжен съд Перник, гражданска колегия, ІІ-ри въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 616/2022 година. С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Перник е потвърдил първоинстанционното определение № 461/22.08.2022 година на Районен съд Радомир, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 684/2022 година. С последното е върната подадената от К. искова молба с вх. № 2893/15.07.2022 година, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовността й в определения за това срок, като образуваното въз основа на нея съдебно производство е било прекратено. В частната си касационна жалба И. П. К. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 461/22.08.2022 година на Районен съд Радомир, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 684/2022 година да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Перник. И. П. К. е била уведомена за обжалваното определение на 16.12.2022 година, като частната й жалба срещу същото е с вх. № 6719/22.12.2022 година. Поради това частната касационна жалба е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Окръжен съд Перник е приел, че с разпореждане № 1479/15.07.2022 година на Районен съд Радомир, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 684/2022 година съдията докладчик оставил исковата молба без движение, с указания към И. П. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи скица и удостоверение за данъчна оценка за процесния недвижим имот, както и доказателства (платежен документ) за внесена по сметка на Районен съд Радомир държавна такса, изчислена по реда на чл. 71, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК; да впише исковата молба; да посочи дали предявеният иск е за отмяна на дарението, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело №. година на М. Д.-нотариус с район на действие района на Районен съд Радомир, вписан под №. в регистъра на Нотариалната камара, както и да индивидуализира процесния недвижим имот, така както същият е описан в акта за собственост. Съобщението, с дадените указания било връчено лично на К. на 10.08.2022 година, като в определения от съда срок, изтекъл на 17.08.2022 година, указанията, не били изпълнени. Посочено е, че съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК исковата молба следвало да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основавал искът, както и посочване в какво се състои искането. Въз основа на това задължително съдържание на исковата молба, съдът следвало да даде правна квалификация на иска, а ответника да разбере каква е насочената срещу него претенция. С исковата молба на ищеца се определяли рамките, в които съдът дължал произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следвало да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търсел защита на свои лични и имуществени права по конкретното дело. Дадените от първоинстанционният съд указания с разпореждането от 15.07.2022 година били ясни и конкретни, в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, когато ищецът не отстранил в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връщала, а против връщането й можело да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представял. В конкретният случай на К. били дадени указания за отстраняване на нередовности в предявената от нея искова молба, които й били надлежно връчени на 10.08.2022 година. Безспорно било установено, че в срока за отстраняването им, същите не били отстранени, като срокът бил изтекъл на 17.08.2022 година (работен ден). К. не била предприела, каквито и да било действия по отстраняване нередовностите на молбата. Относно наведените възражения, че К. била без правна защита, каквито доводи се навеждали в частната жалба, то това било без правно значение в настоящия спор, тъй като едва с депозираната срещу първоинстанционното определение частна жалба било направено искане за предоставяне на правна помощ, което било уважено. Предвид на това Районен съд Радомир правилно бил приел, че исковата молба била останала нередовна, въпреки предоставената от съда възможност за отстраняване на всичките й пороци. Срокът по чл. 129 от ГПК бил преклузивен и с изтичането му се преклудирали правата на ищците да отстранят недостатъците на исковата молба. При тези съображения, съставът на Окръжен съд Перник приемал, че обжалваното първоинстанционно определение, с което било прекратено производството и била върната исковата молба на К. било правилно и законосъобразно и като такова следвало да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него, като неоснователна с оглед несподеляне изложените в нея възражения, да се оставела без уважение. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. П. К. иска определението на Окръжен съд Перник да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това срокът по чл. 129, ал. 2 от ГПК преклузивен или инструктивен е и дали при неприлагане на доказателства за вписване на исковата молба е налице основание за връщането на същата. По отношение на този въпрос е налице задължителна за съдилищата съдебна практика, намерила израз в т. 3 от ТР № 3/19.07.2010 година, постановено по тълк. д. № 3/2009 година на ОСГК на ВКС в която е посочено, че при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 от ГПК, съответно за необходимите приложения по чл. 128 от ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 от ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 от ЗС, в т. ч. и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Оспорваното въззивно определение е съобразено с тази практика, поради което и така поставения въпрос не обуславя допускането му до касационно обжалване. Посоченото от К. определение № 170/02.04.2009 година, постановено по ч. гр. д. № 132/2009 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., с което се обосновава наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е постановено преди цитираното ТР, поради което и не може да обоснове друг извод. Същевременно касаторката се позовава и на цитираната в определението практика на ВС на РБ, която е по приложението на чл. 100 от ГПК (отм.) и се отнася до това дали непредставянето на доказателства с исковата молба, какъвто настоящият случай не е. Наред с това съставът на Окръжен съд Перник не се е произнасял по въпроса дали срокът по чл. 129, ал. 2 от ГПК има преклузивен или инструктивен характер, а е прилагал предвидените в чл. 129, ал. 3 и чл. 64, ал. 1 от ГПК последици от изтичането на този срок. Затова тези въпроси не обосновават допускането на определението на Окръжен съд Перник до касационно обжалване. Наред с посоченото И. П. К. е поискала въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса от какъв характер следва да са исканията (указанията), които съдът може да вменява на ищеца, като основание за достъп до правосъдие и налице ли е отказ от правосъдие при положение, че на ищцата не й е бил назначен поискан от нея адвокат, а впоследствие и след това съдията по вписванията е отказал вписването на исковата молба. Този въпрос също както и предишните не обосновава допускането на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Перник. На И. П. К. е била предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство от момента, в който това е било поискано от нея, а вписването на исковата молба е само едно от обстоятелствата, поради което исковата молба е била счетена за нередовна и които не са били отстранени. От съдържанието на изложението на И. П. К. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК би могло да се направи извод, че се поставя и въпроса за задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства по делото. Този въпрос също не обуславя допускането на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като е прието, че се касае до действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба извършени след изтичането на срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК, за които се прилагат последиците на чл. 64, ал. 1 от ГПК. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 804/22.11.2022 година на Окръжен съд Перник, гражданска колегия, ІІ-ри въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 616/2022 година, по подадената срещу него от И. П. К., частна касационна жалба с вх. № 6719/22.12.2022 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение