Определение № 514 от 09.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7665/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Ф. от [населено място] срещу решение от 12.7.2013 г, постановено по гр.дело № 14295/2012 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” състав, с което е потвърдено решение от 29.6.2012 г по гр.дело № 24964/11 г на Софийски районен съд, 51 състав.С първоинстанционното решение съдът е развалил на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД по иск предявен от Ф. А. П. срещу Н. Г. Ф. договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 13.12.1996 г, с нотариален акт №, дело № г, с който Ф. А. П. е прехвърлила на дъщеря си Е. Т. Ф. собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент №, находящ се на [улица],кв.м.а ”, [жилищен адрес] ет.първи с площ от 47, 5 кв.м, състоящ се от стая, кухня, антре,вестибюл, килер и клозет. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след смъртта на приобретателката по договора Е. Т. Ф., настъпила през 2011 г, нейният наследник-ответникът по делото Н. Г. Ф. не е изпълнявал задълженията по договора за издръжка и гледане поради което и на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД искът за развалянето му изцяло е основателен. Въззивното решение е връчено на ищцата Ф. П. на 24.7.2013 г чрез пълномощник адв.Г. М.. Ф. П. е починала на 31.8.2013 г. Касационната жалба е подадена на 20.9.2013 г. С определение постановено в закрито заседание на 27.11.2013 г СГС е конституирал на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалата наследника й по закон-А. Т. А.-син.На същия е връчен препис от касационната жалба. Ответникът е оспорил касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Като взе предвид изложеното по- горе, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира следното: Съгласно задължителните разрешения, дадени с ТР 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г на ОСГК в касационното производство в стадия на селектиране на касационните жалби следва да намери приложение т.10 от ТР 1/2001 г на ОСГК и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се реши с решението по същество на подадената касационна жалба. С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване с оглед правата на страните, предвид което Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение