Определение № 7156 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5777/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. Д., която съдържа три искания, а именно:

1. Оспорва се отказът на съдебния състав, разгледал административно дело № 9089/2022 г. да се произнесе по искането на Д. от 16.05.2023 г. за освобождаване от такси и разноски по делото своевременно.

2. Оспорва се Определение № 4038/16.04.2024 г., постановено по административно дело № 9089/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от такси и разноски в съдебното производство.

3. Иска се освобождаване от всички разноски и държавни такси по окончателното приключване на настоящото производство.

Частната жалба, в частта й насочена срещу Определение № 4038/16.04.2024 г., постановено по административно дело № 9089/2022 г. по описа на Административен съд – София град, е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.

Разгледана по същество, частната жалба срещу съдебното определение е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Д. Д. срещу Заповед № РА50-364/12.04.2022 г. на Главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за изменение на план за регулация в обхвата на урегулирани поземлени имоти, находящи се в кв. 73, м. „в.з. Банкя“. В хода на съдебното производство, оспорващият е отправил искане на 16.05.2023 г. по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по делото, тъй като няма достатъчно средства да ги заплати, ведно с приложена декларация за относимите обстоятелствата по посочената норма. Съдът се е произнесъл по това искане оставяйки го без уважение, след постановяване на съдебното решение по делото, с което е отхвърлил жалбата на В. Д..

Настоящият съдебен състав счита, че съдебното определение, с което е оставена без уважение молбата на В. Д. за освобождаване от такси и разноски в производството по административно дело № 9089/2022 г., е правилно като съобразено с установените факти и с приложимия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът е длъжен да вземе предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Аналогична е и разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК, която е специална в конкретния случай, но е относима само относно освобождаване от заплащане на държавна такса в касационното производство. В действителност, в мотивите на оспореното определение съдът е преценявал преди всичко налице ли е затруднение за жалбоподателя да заплати дължимата държавна такса за касационното оспорване на решението, която е в незначителен размер от 70 лева, тъй като именно тази преценка е била необходима с оглед моментът, в който е постановено определението. В този смисъл, правилна е крайната преценка на първостепенния съд за това, че жалбоподателят не е затруднен да заплати държавната такса по воденето на образуваното по негов почин съдебно производство. Съобразени са относимите факти и обстоятелства относно възрастта, здравословното състояние и имуществото на жалбоподателя, участието му в търговско дружество. Наличието на други висящи съдебни и обезпечителни производства и необходимостта от заплащане на разноски по тях, не може да послужи като основание за уважаване на процесното искане, както правилно е приел съдът. Извършената от съдебният състав преценка е правилна и не се нуждае от корекция, въпреки представените с частната жалба нови документи, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Частната жалба, в останалата й част е процесуално недопустима.

Недопустимо е оспорването насочено срещу „отказа“ на съда да се произнесе своевременно на искането от 16.05.2023 г. за освобождаване от такси и разноски по делото. Действително, съдебният състав се е произнесъл по това искане несвоевременно - на 16.04.2024 г. постановявайки процесното определение, но именно този акт подлежи на съдебно обжалване, а не отказа, респективно забавата на съда да се произнесе навреме по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Доводите, свързани с допуснато процесуално нарушение в този смисъл са неотносими по настоящия спор, но евентуално биха могли да бъдат преценявани при разглеждане на касационната жалба на В. Д. срещу съдебното решение. Предвид изложеното и като съобрази разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, според която на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, както и определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК, то частната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане като недопустима.

Недопустимо е и третото искане, съдържащо се в частната жалба, насочено към Върховния административен съд и целящо оспорващият да бъде освободен от всички държавни такси и разноски до окончателното приключване на настоящото производство. Съгласно чл. 213а, ал. 3 АПК, компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса за подадена касационна жалба, на каквото ниво е съдебното производство е съответния първоинстанционен съд, като същият се е произнесъл с посоченото по-горе определение. Що се отнася до освобождаването от съдебни разноски следва да се отбележи, че в хода на касационното производство с оглед на неговия характер и предмета на конкретния правен спор, такива разноски не биха могли да бъдат направени. Съгласно чл. 219 АПК, в касационното съдебно производство са допустими само писмени доказателства, каквито не се сочат и не са приложени към касационната жалба. Освен това, касационният съд е съд по правото и преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Следователно оспорващият не би имал разходи за съдебни разноски в хода на касационното производство, поради което искането му за освобождаване от заплащането им се явява лишено от предмет, респективно недопустимо.

Предвид изложените мотиви, частната жалба в допустимата й част, която е насочена срещу Определение № 4038/16.04.2024 г. е неоснователна и същото следва да бъде оставено в сила. В останалата част частната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството в същата част да се прекрати.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение