Определение № 834 от 09.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 515/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. Н. М. срещу Решение № 40 от 15.01.2010 год. по гр.д.№ 1521/2009 год. на Софийски апелативен съд с което въззивният съд е приел за неоснователна жалбата му срещу Решение № 323 от 03.04.2009 год. по гр.д.№ 1627/2006 год. на Софийски градски съд, постановено по предявен от „О. Л. срещу М. иск с правно основание чл.145 ТЗ. В депозираната на 14.04.2010 год. молба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърдението е, че „ с постановеното решение въззивният съд е допуснал произнасяне но съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – въпроса за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника С. М. по чл.145 ТЗ от гледна точка на материалното правоотношение между управителя и дружеството, задълженията, произтичащи от него, конкретните действия или бездействия с които управителя нарушава законово или договорно задължение и причинените на дружеството в резултат на поведението на управителя вреди ”. В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „О. Л. изразява становище, че няма основание за допускане на касационен контрол. Подържа и евентуалното становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното: Предявен е при условията на частичност иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата 10050 лв. от общата сума 105222 лв. Исковата сума е формирана от изразходвани за периода 01.01.2005 – 31.12.2005 год. от С. М. средства на дружеството, за които не е представил отчетни документи и по този начин е нанесъл имуществена вреда на дружеството до посочения размер. Софийски градски съд е уважил частичният иск изцяло, приемайки за основателна до размера на 73782.14 лв. глобалната претенция. Сезиран с жалбата на М., въззивният съд също е приел иска за основателен до посочения размер, поради което е потвърдил първоинстанционното решение. Формулираните в изложението въпрос, свързани с правилността на въззивното решение, нямат характеристиката на обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, дори въпросите да бяха формулирани в съответствие с т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.2 на същото Тълкувателно решение, за да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по обуславящия правен въпрос следва да в противоречие със задължителната практика на ВС на Н., ВС на РБ и на ВКС, каквито цитираните решения 3-членни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК-отменен, не са. Същото се отнася и за постановеното при действието на ГПК-2007 год. Определение № 122/2008 год. на І т.о. с което съдебният състав, произнасяйки се по реда на чл.288 ГПК не е допуснал касационен контрол. Както бе посочено по-горе, поставените въпроси са свързани по-скоро с правилността на въззивното решение. Не са налице правни въпроси, произнасянето по които би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.